Здравето на една екосистема започва от неща, които не можем да видим с просто око. Ново научно изследване показва как микроорганизмите в храносмилателната система на зубри, диви коне и елени могат да ни помогнат да разберем по-добре тяхното здраве, хранене и ролята им във възстановяването на природните процеси.
Възстановяването на дивите тревопасни в Източните Родопи не е само история за завръщането на емблематични видове. То създава и уникална възможност учените да проследят как функционират естествените екосистеми и как животните взаимодействат със средата, която сами оформят.
Първите резултати от това изследване бяха представени по време на международната конференция LifeWatch ERIC BEeS 2026 в Пловдив. Те са част от тригодишен научен проект на Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски, реализиран с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“.
Фондация „По-диви Родопи“ подпомага теренните дейности по проекта. Пробите се събират основно в района на рида Бойник и Дивечовъден участък „Студен кладенец“, където съжителстват четирите изследвани вида – европейският бизон (зубър), благородният елен, еленът лопатар и дивите коне Коник. Наред с тях учените събират проби и от домашни животни, отглеждани по традиционен начин. Това позволява да бъдат сравнени чревният микробиом, хранителните навици и паразитното натоварване при дивите и домашните тревопасни, които използват едни и същи пасища.
Този сравнителен подход е една от най-интересните страни на проекта. Той ще помогне да се разбере по-добре как дивите и домашните тревопасни взаимодействат помежду си, доколко обменят микроорганизми и паразити и как традиционното екстензивно животновъдство влияе върху функционирането на екосистемите в Източните Родопи.
Един невидим свят с огромно значение
Всяко тревопасно животно носи в себе си милиарди микроорганизми, които подпомагат разграждането на храната, влияят върху имунната система и играят важна роля за цялостното му здравословно състояние. Заедно те формират т.нар. чревен микробиом.
Изследването обхваща четири ключови вида – европейския бизон (зубър), благородния елен, елена лопатар и дивите коне. Именно те играят ключова роля за възстановяването на природните процеси в Източните Родопи. Чрез пашата си поддържат открити местообитания, ограничават обрастването с храсти и създават условия за богато разнообразие от растения, насекоми, птици и други животни.
Освен да разкрие как функционира чревният микробиом на различните видове, проектът има за цел да покаже как климатичните и сезонните промени влияят върху храненето, здравето и адаптацията на дивите тревопасни. Проследяването на тези промени ще помогне да се разбере как възстановяващите се популации реагират на все по-честите засушавания, екстремните температури и промените в растителността – знания, които ще бъдат важни за бъдещото управление на екосистемите в условията на изменящ се климат.
Какво показват първите резултати?
Анализът на проби, събрани през зимата и пролетта, показва, че съставът на чревния микробиом се променя значително със сезоните. Най-вероятната причина е промяната в храната – през пролетта животните преминават към свежа растителност, което променя условията в храносмилателната им система.
Учените вече са идентифицирали десетки различни микроорганизми, включително бактерии с потенциални пробиотични свойства и видове, които участват в разграждането на растителните влакнини. Някои от тях могат да се окажат ценни не само за разбирането на дивата природа, но и за бъдещи приложения в биотехнологиите, земеделието и ветеринарната медицина.
От опазването на дивата природа до биотехнологиите
Една от отличителните характеристики на проекта е връзката между фундаменталните екологични изследвания и тяхното практическо приложение.
Фекалните проби съдържат микроорганизми, които разграждат целулоза и други трудноразградими растителни съединения. В бъдеще подобни микроорганизми могат да намерят приложение при производството на биогорива, преработката на растителни отпадъци, в хранително-вкусовата промишленост и ветеринарната медицина. Други щамове могат да имат пробиотични свойства, да произвеждат антимикробни вещества или да подпомагат подобряването на почвеното плодородие.
Науката в подкрепа на rewilding
Проектът далеч не се ограничава до изследването на микробиома. През следващите три години учените ще анализират още генетичното разнообразие на популациите, сезонните промени в храненето, паразитите и връзката между здравословното състояние на животните и местообитанията, които обитават. Тези знания ще помогнат да разберем как големите тревопасни се адаптират към променящата се среда и как най-добре да подпомогнем възстановяването на естествените процеси в Източните Родопи.
Климатичните промени поставят нови предизвикателства пред дивите тревопасни. По-продължителните засушавания, по-кратките периоди със свежа растителност и промените в състава на местообитанията могат да окажат влияние върху храненето, здравословното състояние и разпространението им. Проектът ще помогне да се разбере как тези промени се отразяват на животните и как възстановените природни процеси могат да направят екосистемите по-устойчиви.
Повече от опазване на отделни видове
Rewilding означава възстановяване на естествените природни процеси, в които едрите тревопасни играят ключова роля като двигатели на динамични и саморегулиращи се екосистеми. За да бъдат тези процеси устойчиви, е необходимо да разбираме не само поведението и числеността на животните, но и тяхното здраве, хранене и взаимодействията им с останалите организми.
Микробиомът е малка, но изключително важна част от тази картина. Колкото повече научаваме за него, толкова по-добре можем да оценим как функционират възстановяващите се екосистеми и как дивите тревопасни допринасят за по-диви, по-устойчиви и по-богати на живот Родопи.
Съвместната работа между учените от Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Фондация „По-диви Родопи“ показва как възстановяването на дивата природа създава нови възможности за научни изследвания. Разбирането на този невидим свят е още една стъпка към по-доброто опознаване на начина, по който функционират естествените екосистеми. Именно това стои в основата на rewilding – да дадем възможност на природните процеси да възстановят своята динамика, устойчивост и способност да се адаптират към променящия се климат.
Повече информация за научния проект можете да намерите на официалната страница на Биологическия факултет на Софийския университет.
