Всяко място има своите специфични приоритети, история или култура и предизвикателствa свързани с неговата устойчивост трябва винаги да бъдат адресирани спрямо местния контекст. Постигането на зелена трансформация трябва да бъде холистично и в съответствие със създаването на нови работни места, здраве, мобилност, благосъстояние и социални права. Природата може да бъде нашия най-голям съюзник в този преход и именно rewilding предоставя ефикасни решения както за селските райони, но също така и за градовете.
Приближавайки се към COP26, общество и анализатори са с големи очаквания към конференцията. Климатичните промени и природните катаклизми не трябва да се разглеждат като самостоятелни теми, а заедно с аспекти като транспорт, работни места, жилища, образование и здраве. Градовете, като най-големите източници на емисии на парникови газове, играят особено важна роля в процеса на митигация на климатичните промени. Поради тази причина, приехме с удоволствие поканата на Колективът да си поговорим за rewilding в градска среда на фестивала „Реките на София“.
С годините индустриалния прогрес успя да убеди нашето общество, че като видове сме отделени от природните процеси и дълго време нашите градове се развиваха без да се взема под внимание екологичния фактор. Но градовете също са екосистеми и те, сами по себе си, не са изолирани от останалите екосистеми. Всеки град е свързан с по-малки градове и села, които са част от метрополитната област, и това което влияе на града засяга и прилежащите територии. Също така селските райони и урбанизираните територии могат да научат много едни от други и особено биоразнообразието може да бъде чудесен съозник на градовете. Защото ако искаме да сме успешни в борбата с климатичните промени то опазването на биологичното разнообразие трябва да е част от този процес, иначе рискуваме да изключим важен компонент от цялостната картина.
Пътят на Барселона към подобряване на биоразнообразието
Интересен пример за rewilding в урбанистичен контекст, който обсъдихме на фестивала „Реките на София“, е свързан с желанието на Барселона да предостави свобода на природата. „Хотели“ за насекоми, атлас на биоразнообразието, зелени покриви или пък засаждане на диви цветя са някои от креативните начини, чрез които града се опитва да се превърне в устойчиво и здравословно място за живот. Само преди месец, Барселона беше сред победителите на наградите „Нов европейски Баухаус“ с проекта “Floating” Wild Garden. Покрива на историческата сграда Els Porxos d’en Xifré беше преобразен в дива градина, която има за цел да подобри биоразнообразието в града. Градината се състои от местни Средиземноморски растения, които играят ролята на хабитат за насекоми и птици. В общ план, местната управа има за цел да приложи подобни rewilding инициативи на общо 5000 m² градска площ.
Rewilding в най-големия град в Източните Родопи
По подобен начин, в Източните Родопи има чудесен пример за rewilding в градска среда- колония от чапли и други птици гнездящи в непосредствена близост до центъра на Кърджали. Чапловата колония се намира в силно урбанизирана зона и е страхотно място за местните, които имат възможност да възстановят връзката си с природата. Нещо което нашето общество е забравило през последните десетилетия. Всъщност как ще споделяме нашата планета с други животински видове е много важен въпрос в борбата с климатичните промени и е нужно да разберем различните начини чрез които можем да защитим и дадем повече свобода на природата.
Има ли rewilding бъдеще в градска среда?
Rewilding често се асоциира предимно със селски райони, но също така може да бъде добро решение и за различни урбанистични проблеми. Спомага да се грижим за животинските видове, ефикасен е в абсорбирането на въглероден диоксид, но също така подобрява и благосъстоянието на местните жители. Предимствата могат да бъдат много широки, като например създаването на по-здраво общество или дори намаляване на натиска върху здравните услуги.
В адаптирането и митигирането на климатичните промени, градовете трябва да „построят“ здраве. Стремежът към въглеродно неутрални градове минава през стъпки насочени към подобряването на транспортната система, по-добра енергийна ефективност или модернизирането на съществуващи сгради, но фокуса върху декарбонизация не е достатъчен. За да има човека бъдеше, трябва да гарантираме и обръщаме повече внимание на другите същества, които формират нашите екосистеми. Бъдеще където човека и природата съжителстват съвместно.
Aвтор: Полихрон Карапачов