Зубър
Eвропейският бизон, както е известен още зубърът, прилича на северноамериканския си братовчед. Това е и най-голямото тревопасно животно в Европа и ключов вид за отворените горски екосистеми.
Зубърът се е превърнал в един от символите на природозащитата в Европа. Неговата история е пример за това как само в рамките на сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването и как в резултат на много усилия може да бъде възстановен.
В древността Европейският бизон, наричан също зубър, е бил широко разпространен в Европа и на Балканите. С развитието на цивилизацията, изсичането на горите, разораването на откритите площи и прякото унищожаване на вида, броят на зубрите в Европа постепенно намалява,а в началото на ХХ век изчезват и последните диви представители на вида. В България той е изчезнал през Средновековието.
В средата на ХХ век започват усилията за възстановяването на вида в природата от малкото запазени зоопаркови животни. След мащабна селекция и програма за реинтродукция на отделни екземпляри, отглеждани в затворени пространства, диви популации на зубъра са били възстановени в районите на Централна и Източна Европа, основно в Полша и Беларус. През шейсетте години на миналия век малко стадо зубри е било реинтродуцирано в ловно стопанство в Северна България. Постепенно Европейският бизон се завръща в дивата природа на Европа, но видът все още е включен в Червения списък на световно застрашените видове.
Европейският бизон или зубърът (Bison bonasus ) е най-едрият тревопасен бозайник в Европа. Мъжките зубри достигнат височина между 160–200 см и тегло между 530–1000 кг. Женските са по-дребни с тегло между 320–540 кг и височина 134–167 см.
Зубрите се хранят с трева, клони, кора и листа от храсти и дървета и са ключов вид за отворените горски екосистеми. Живеят на стада, доминирани от най-възрастната и опитна женска. Oбикновено зубрите започват да се размножават след 3 годишна възраст. Бременността трае 9 месеца. Раждат по едно малко и се грижат за него до две години.
През октомври 2013 г. зубри бяха докарани от Германия в дивечовъдния участък “Студен кладенец”. Въпреки първоначалните трудности животните успешно се адаптираха и през 2015 г. за първи път от столетия в Родопите се роди първото зубърче. Това бе първата стъпка за реинтродукцията им в Родопите и един от акцентите на проект „Дивият свят на Източните Родопи”. Проектът е инициатива на фондация „По-диви Родопи” в партньорството на холандската организация АРК и Съюза на ловците и риболовците в България и се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.
През следващите няколко години зубърското семейство се увеличи неколкократно. През 2017 г. към стадото се присъединиха още две животни, които бяха дарение от зоопарка в Зул, Германия. Последното попълнение от две млади женски дойде в края на 2020 година, като животните са дарение от два европейски зоопарка – унгарския зоопарк Сощо край град Ниредхаза и Братиславския зоопарк в Словакия.
През 2019 г. зубрите бяха освободени в дивата природа и същата година за първи път от столетия в Родопите се роди първото зубърче на свобода, а през следващата година стадото нарастна с още две малки. В началото на 2021 г. групата вече наброява 11 животни.
Завръщането на зубрите допринася за опазването на изключителната дива природа в Източните Родопи, един от най-богатите на биоразнообразие райони в Европа и подпомага развитието и популяризирането на района на Дивечовъден участък Студен кладенец като атрактивна дестинация за екологичен туризъм. В дивечовъден участък Студен кладенец зубрите съжителстват с елени лопатари, благородни елени, вълци, лешояди и още много редки и застрашени видове животни и птици.