Пътят към една по-дива Арда

През месец август екипите ни приключиха теренните обходи по водосбора на река Арда. Зад този ключов етап на проекта “По-дива Арда” стоят стотици километри, изминати пеша – през тръни, къпинаци и отвесни речни брегове. За всеки 10 километра река нашите експерти обхождаха допълнително между 2 и 4 километра в най-дивите и труднодостъпни кътчета на Родопите, където реките стават почти непроходими.

Благодарение на тази неуморна работа днес имаме пълна, изчерпателна картина на речната фрагментация в региона – първата и най-важна стъпка към обективната оценка на речните съоръжения и в посока възстановяването на естествения пулс на Родопите.

Между милиони бетонови прегради и търсенето на баланс в речните системи

Когато мислим за преграждане на реки, обикновено си представяме огромни язовирни стени. Реалността обаче е много по-различна. Голямо проучване, публикувано в списание Nature (2020 г.), разкрива смущаваща статистика: в Европа има над 1,2 милиона изкуствени речни прегради – това прави средно по близо една бариера на всеки километър река! Над 68% от тези съоръжения са с височина под 2 метра. Напълно незабележими в официалните регистри, те имат опустошителен кумулативен ефект върху екосистемите.

Построени главно през изминалия век за борба с ерозията, регулиране на пороите или с различни стопански цели, днес голяма част от тези бетонови прагове, бентове и баражи са излезли от употреба. С течение на десетилетията съвременните научни оценки и теренната реалност показват, че много от тях не постигат търсения в миналото ефект. Вместо това те спират естествения пренос на седименти, блокират миграцията на рибите и задълбочават вкопаването на речните корита. Спрямо тези изоставени съоръжения възниква и сериозен административен парадокс: макар да са загубили функционалното си предназначение и да увреждат здравето на реката, по закон те продължават да се водят активи, изискващи поддръжка.

От сателитните снимки до теренната реалност

Проектът ни „По-дива Арда“ (13-месечна инициатива на Фондация „По-диви Родопи“, подкрепена от The European Open Rivers Programme) постави амбициозна цел: да проучим минимум 750 км реки. За да бъдем максимално изчерпателни, екипите преминаха над 850 километра по протежението на над 40 реки от водосбора на река Арда – включително Върбица, Неделинска, Давидковска, Боровица, Крумовица, Кесебир, Малка Арда, Перперек, Черна, Бяла, Сивинска, Елховска, Чепинска и десетки други.

Предварителният анализ по сателитни снимки показваше около 170 очаквани бариери. На терен обаче открихме над близо 400 прегради! Това показва не само колко силно фрагментирана е Арда, но и колко подценен е бил проблемът досега.

Всички тези обходи извършихме благодарение на 3 съвместни екипа от общо 6 специалисти от Фондация „По-диви Родопи“, Националния природонаучен музей към БАН и СДП „Балкани“ (които вече имат богат опит от подобен пилотен проект в басейна на река Янтра).  Нашата цел на терен не беше просто да преброим преградите, а да ги обследваме многостранно. За всяко съоръжение събрахме данни по цели 50 показателя – включително пространствени, технически, екологични, социални, правни, като съставихме и снимкова картотека. Експертизата на всеки един от участниците беше ключова за успеха на проучването.

Защо „Голямата река има нужда от своите притоци“?

Нашият експерт Пенчо Пандъков обобщава: „Голямата река има нужда от своите притоци.“  Той пояснява, че за размножаването на рибите е изключително важно пролетното пълноводиеводие, а малките реки са техният ключ към оцеляването.

Разбира се важна тук е връзката между частите на реката: При последователни сухи години водата в малките притоци намалява, кислородът спада и рибите са поставени на изпитание. Ако ненужни прегради им пречат да се придвижват към по-дълбоки или свободно течащи участъци, цели популации биват изгубени.

Фрагментацията пряко застрашава уникалното биоразнообразие на Арда:

• Изчезващи видове: В река Арда расперът (Aspius aspius / Leuciscus aspius) е изчезнал след фрагментацията ѝ. Той е най-големият хищник сред шарановите риби у нас – достига до 12 кг тегло и играе критична роля за поддържането на естествения здравен баланс в речната хранителна верига. Като подчертано реофилен вид, неговите жизнени нужди са строго специфични: той се нуждае от свободно течащи коридори с високо съдържание на кислород, а през пролетта предприема дълги миграции нагоре по течението в търсене на бързеи с чисти каменисти дъна. Поради драматичния спад в популациите му е включен в Приложение II на Директивата за местообитанията на ЕС (Natura 2000), вписан е като „Застрашен“ в Червената книга на България и е защитен по Закона за биологичното разнообразие. Наличието на изкуствени бариери прекъсва тези миграционни пътища и спира възпроизводството му. Същевременно расперът е един от най-ценните и атрактивни трофейни видове за спортния риболов у нас. Изчезването на този емблематичен хищник е загуба не само за природата, но и за местните общности – с него намаляват привлекателността на региона и потенциалът за развитие на устойчив риболовен туризъм.
• Изисквания към хвърлянето на хайвер: Видове като маришката мряна (Barbus cyclolepis) могат да оцелеят в участъци, изолирани или заключени между две бариери, но не могат да се размножават в застоели води или язовири. За отлагане и инкубация на хайвера им са нужни чисти речни камъни , а не тиня и глинести отлагания.
• Домино ефект върху биоразнообразието: Бариерите пречат на цяла общност от ценни видове – македонска пъстърва (Salmo macedonicus), вардарски скобар (Chondrostoma vardarense), маришки морунаш (Vimba melanops), струмски щипок (Cobitis strumicae), балкански щипок (Sabanejewia balcanica), българска кротушка (Gobio bulgaricus), орфеев кефал (Squalius orphaeus) и много други – на практика пречат на всички речни обитатели, влошават качеството и количеството на повърхностните и подпочвените води и ограничават самопречиствателната способност на реките при замърсяване.

• Скрити съкровища: В притоци на Арда като Перперек откриваме рефугиуми (убежища) за овалната речна мида (Unio crassus) – защитен вид, за които се е смятало, че е изчезналводосбора на реката. Визстановяването на речната свързаност е от ключово значение за оцеляването на видовете и саморегулиращите се процеси в цялата екосистема.

Анализ, диалог и баланс на интересите

Възстановяването на речната свързаност не означава сляпо премахване на бетонови съоръжения. Напротив – то изисква внимателен подбор и съобразяване с всички функции на даден обект. През последните десетилетия водещите развити страни в Европа и Северна Америка превръщат възстановяването на речната свързаност в държавна политика, насочвайки усилията си към премахването на онези бариери, които вече са загубили своята стопанска или социална стойност. В САЩ това е практика от над 100 години (от 1912 г. насам), а в Европа страни като Франция (с над 3500 премахнати съоръжения), Швеция и Испания са първенци в „отпушването на речните артерии“. На Балканите и в Източна Европа, в Северна Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия и Украйна също вече има първи успешни примери, а повече за цялостната инициатива по премахване на бариери в Европа можете да научите на сайта Dam Removal Europe.

В България започваме да прилагаме точно този аналитичен подход с ясната съзнателност, че проблематиката с преградите е многопластова. Всеки анализ отчита пълния спектър от икономически, социални и екологични фактори и разчита на открит диалог на местно ниво.

„При този нов за България подход е изключително важно да се водим от баланса между интересите на всички засегнати страни“, коментира Стефан Аврамов, координатор на проекта „По-дива Арда“.

А тъй като Арда е ключова част от водосбора на река Марица, нейното възстановяване ще донесе положителен ефект за цялата речна система на Тракия и ще създаде успешен модел за бъдещи дейности в страната.

Какво предстои оттук нататък?

Теренната работа приключи и в момента финализираме базата данни. Оттук насетне процесът ще се води от стриктен експертен и институционален диалог:

1. Многокритерийна оценка: Въз основа на събраните 50 показателя ще подберем 10 бариери, чието евентуално премахване би донесло най-големи екологични ползи, без да оказва отрицателно въздействие върху нито една функция на водосбора (като защита от ерозия, поддържане на подпочвени води или стопанска употреба).
2. Детайлни изследвания: За тези 10 обекта ще се извършат подробни хидробиологични, правни, хидроложки и инженерни изследвания, както и консултации с местните общностии заинтересованите институции.
3. Концептуални решения: Едва след пълно потвърждение на безопасността и ползата от премахването, ще бъдат разработени концептуални технически решения за 3-те най-перспективни съоръжения.
4. Дългосрочна визия: Това е първата стъпка от прозрачен процес за премахване на 3 изоставени и вредни съоръжения в следващите 3 до 5 години и до 10 съоръжения в 10-годишен хоризонт.

Премахването на излезли от употреба и компрометирани бетонови прегради не е разрушение – то е разумно възстановяване. Това е един от най-бързите, евтини и ефективни начини да върнем свободата, живота и рибата в реките ни, а често и да защитим друга разположена надолу по течението инфраструктура и понижим риска от наводнения.

Проектът “По-Дива Арда” (официално „Възстановяване на река Арда – определяне на приоритетни бариери за премахване“) се изпълнява от Фондация „По-диви Родопи“ в партньорство с Националния природонаучен музей при БАН и СДП „Балкани“, с финансовата подкрепа на The European Open Rivers Programme.