Как домашните стада и дивите тревопасни помагат за опазването на родопските пасища и гори
Всеки животновъд знае какво се случва с едно пасище, когато дълго време не се използва. Тревата израства, изсъхва и поляга. Храстите постепенно превземат откритите места, а старите пътеки изчезват. В пожароопасния сезон тази растителност може лесно да се превърне в гориво за огъня, а колкото повече гориво има, толкова по-големи и опустошителни са пожарите. Затова пашата има значение не само за животновъдството. Тя помага и за поддържането на по-безопасен и устойчив пейзаж.
По-малко суха растителност, по-малко гориво
Докато пасат, животните изяждат голяма част от тревата, преди тя да изсъхне. Те утъпкват високата растителност, поддържат пътеките отворени и ограничават обрастването с храсти. Това не означава, че пожар не може да възникне. Когато обаче сухата трева и храстите не образуват непрекъснат пояс, огънят по-трудно се разпространява на голяма територия. На такива места пламъците се движат по-бавно и с по-малка сила, което дава повече време за реакция. Така, само като пасат и се придвижват, тревопасните помагат за ограничаване на риска от големи и опустошителни пожари.
Различните животни вършат различна работа
Тревопасните не пасат по един и същи начин, всеки вид има свое „меню“. Кравите предпочитат бобови треви като детелината, конете предпочитат житни. Козите предпочитат и много храсти, листа и млади клонки. Овцете поддържат тревата ниска и могат да пасат по стръмни и труднодостъпни места. Елените се хранят с треви, листа, пъпки и млади издънки. Зубрите се хранят както с трева, така и с листа, клони, храсти.
Когато на една територия има различни животни, те използват различни части от растителността. Така се получава мозайка от по-ниско изпасани места, по-висока трева, храсти и горски участъци. Този разнообразен пейзаж е полезен за дивата природа и по-трудно пренася огъня от едно място към друго.
Домашните стада и дивите животни се допълват
В Родопите животновъдството е част от живота на хората от поколения. Овцете, козите и говедата са помогнали за създаването и запазването на мозайката от пасища, храсти и гори, която осигурява дом на много диви видове. Когато стадата намалеят или изчезнат, откритите места бързо започват да обрастват.
Дивите коне, зубрите и елените също поддържат откритите територии, включително на изоставени и труднодостъпни места. Те не заместват домашните стада и труда на местните животновъди, а ги допълват. Заедно домашните и дивите тревопасни помагат за запазването на жизнен и разнообразен пейзаж, особено в големи и слабо населени райони като Източните Родопи.
Важно е броят на животните да бъде съобразен с възможностите на пасището. Интензивната паша и преизпасването може да увреди растителността и почвата и дори да доведе до ерозия, а недостатъчната позволява натрупването на суха трева и храсти. Най-добър резултат има, когато различни видове тревопасни се движат свободно и сами избират къде да пасат според сезона, водата и наличната храна.
Полза и за лешоядите
Пасищата са част от по-голямата природна система. Тревопасните поддържат открити местата, в които много птици и други животни намират дом и храна. Те са и важна част от хранителната верига – след смъртта си осигуряват храна за лешоядите и другите мършоядни животни, които връщат хранителните вещества обратно в природата.
Затова завръщането на черния лешояд върви ръка за ръка с природосъобразното пашуване, възстановяването на популациите на диви тревопасни и запазването на традиционното екстензивно животновъдство.
Пожарната безопасност започва преди пожара
Пашата не може да замени противопожарните служби и отговорното поведение на хората. Тя не предотвратява запалването от изхвърлена цигара или стъклена бутилка в природата, барбекю или работа с техника в горещ ден.
Природосъобразното пашуване може да намали количеството растителност, която подхранва огъня. Затова животновъдството, дивите тревопасни, ранното откриване на пожарите и грижата за природата трябва да вървят заедно.
Когато виждаме стадо, което пасе по родопските склонове, виждаме не само поминък. Виждаме жива земя, поддържани пасища и една естествена защита, която работи всеки ден – много преди над хоризонта да се появи дим.
Пожарът започва от една искра
Какво може да направи всеки от нас?
- Не палете сухи треви, стърнища, клони и други растителни остатъци.
- Не палете огън сред природата, особено при сухо и ветровито време.
- Не изхвърляйте незагасени цигари, кибритени клечки, стъклени бутилки или други отпадъци.
- Работете внимателно с машини и инструменти, които могат да предизвикат искра.
- Не паркирайте върху висока суха трева, стърнища или натрупана суха растителност.
- Почиствайте сухата растителност около стопански постройки, обори и места за съхранение на фураж, без да я изгаряте.
- Поддържайте свободен достъпа до пътища и водоизточници и предвидете безопасно място, към което животните могат да бъдат изведени.
- Ако забележите дим или огън, веднага се обадете на 112 и посочете възможно най-точно мястото и най-удобния път до него.
Не рискувайте живота си, опитвайки се сами да спрете разрастващ се пожар.
КАРЕ 2:
Знаете ли, че?
В някои европейски държави пашата вече е част от официалните мерки за намаляване на риска от пожари.
Испания – 6000 хектара противопожарни ивици
От 2005 г. в Андалусия действа мрежата RAPCA. Около 220 местни животновъди всяка година насочват овце, кози и говеда към противопожарни ивици в държавните гори. Стадата поддържат ниска растителността върху близо 6000 хектара, а животновъдите получават заплащане за тази услуга.
Португалия – природосъобразно пашуване с коне Сорая
През 2021 г. десет коня Сорая са пуснати в местността Вале Карапито в долината на река Коа. Тригодишно проучване там и в близката местност Ермо дас Агиас установява, че конете поддържат тревата по-ниска и така намаляват количеството леснозапалима растителност. При пожар през 2025 г. екипът на Rewilding Portugal наблюдава, че огънят се движи по-бавно през ниската растителност, поддържана от конете.
Италия – кози поддържат противопожарна ивица
В пилотен район на проекта FIRE-RES в планината Григине, Сардиния, стадо от около 80 местни кози се използва за контролирана паша. Животните поддържат растителността по протежение на противопожарна ивица с дължина 1,2 километра, а резултатите се сравняват с участъци без паша.
Тези примери показват, че „живите противопожарни бригади“ не могат да заменят пожарникарите, но могат едновременно да подкрепят животновъдството, да възстановяват природните процеси и да намаляват риска от опустошителни пожари.
