Популациите на лешояди и други грабливи птици на Балканите все още са изправени пред редица заплахи, като незаконното отравяне е на челно място в списъка. Реинтродукцията на черни лешояди в Родопите в България хвърли светлина върху редица заплахи, но също така дава надежда за по-дивито бъдеще на района.
Ноември 2022 г. бе ключов за екипа на Фондация „По-диви Родопи“ и връщането на дивата природа в Източни Родопи след като 14 черни лешояда бяха освободени в дивата природа. Реинтродукцията на птиците се оказа една нова глава в историята за този екологично важен вид и за всички лешояди на Балканския полуостров, белязана последните месеци от върхове и спадове.
Освобождаването на птиците хвърли светлина върху възможностите и предизвикателствата както пред възстановяването на популациите на лешояди в региона, така и на популациите на други грабливи птици. Въпреки че няколко от редките птици бяха сполетени от незавидна съдба, по-голямата част от реинтродуцираните птици продължават да опознават района, а екипа ни трупа ценни знания и опит, които без съмнение ще допринесат за по-успешното бъдеще на програмата по реинтродукция.
Исторически фактори
Реинтродукцитя на черни лешояди в Родопите се налага поради значителното намаляване на вида както в България, така и извън нея. В миналото тези величествени птици са обитавали обширни части от Европа в централните и южните региони включително Иберия, Южна Франция и Балканите. Но през двадесети век популациите започват да намаляват и изчезват, особено тези на Балканския полуостров.
Този спад се дължи главно на инциденти с отровни примамки и трупове на животни, които целят премахването на хищници. Лешоядите, които прелитат обширни площи в търсене на храна, са привлечени от тези трупове и също понякога стават жертви на тези незакони практики. Промяната и загубата на местообитания, както и общото намаляване на хранителната база – както на дивите, така и на домашните тревопасни животни също за важни фактори. Последното е резултат на модернизацията на селското стопанство и въвеждането на изисквания за унищожаване на труповете на умрели домашни животни в страните-членки на Европейския съюз.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
Проблемът с отровите
Въпреки милиони евро инвестиции в опазване и реинтродукция на лешоядите, незаконната употреба на отрова продължава да бъде най-важната заплаха за популациите на лешоядите на Балканския полуостров – и най-голямата пречка пред завръщането и увеличаването на популациите на четирите вида лешояди в Европа (черен, белоглав, египетски, брадат). Отравянето засяга и други видове грабливи птици като орли, мишелови и редица други животни.
Според проучването Balkan Vultures Poison Study 2022, проведено като част от инициативата BalkanDetox LIFE, са регистрирани 1046 случая на отравяне и предполагаемо отравяне на диви животни в Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Република Северна Македония и Сърбия в периода между 2000 г. и 2020 г. Основният мотив зад тези инциденти са опитите за контрол на хищници (предимно вълци, лисици, чакали и мечки) и потенциалните щети, които те биха могли да причинят на добитъка, селскостопанската продукция и дивеча в ловните райони. На Балканите случаите на отравяне обикновено достигат пика си между февруари и април, което съвпада с края на ловния сезон.
Опустошително въздействие
Незаконното отравяне на диви животни може да има опустошителен ефект върху черните лешояди, тъй като те се хранят в големи групи. Това означава, че отровен труп може да доведе до смъртта на няколко птици наведнъж. Лешояди са отбелязани като жертви в една четвърт от отравянията на Балканите, описани подробно по-горе. Това означава, че през 20-годишния период на изследване общо 465 птици са загинали – включително 17 черни лешояда, 47 египетски лешояда и един брадат лешояд. Несъмнено повече смъртни случаи са останали незаписани.
„През последните години започваме да виждаме как популациите на балканските лешояди се възстановяват, макар и с по-бавни темпове“, казва д-р Хосе Таварес, директор на Фондацията за опазване на лешоядите, с която Rewilding Europe има меморандум за разбирателство в подкрепа на опазването и възстановяването на лешоядите в Европа.
„Трябва обаче да продължим да работим върху основните заплахи за лешоядите, за да смекчим въздействието им и да направим това във всички балкански страни. За целта властите и правоприлагащите агенции трябва да се ангажират повече и повече ефективно в борбата срещу незаконното отравяне, което е престъпление срещу природата.“
ПОЛЯ ИВАНОВА/БДЗП
Продължаваща подкрепа
Между 2016 и 2021 г. проектът LIFE RE-Vultures (изпълняван от Фондация „По-диви Родопи“ в сътрудничество с български и гръцки партньори) направи съществен напредък в стабилизирането и увеличаването на популациите на лешояди в Родопите. Маркирането на черни и белоглави лешояди с GPS предаватели беше от решаващо значение, защото даде на местния екип и партньорите новаторски поглед върху движението на популациите на лешояди, различните заплахи, пред които са изправени и най-ефективните методи за подпомагане на рентродуцираните птици.
„Да можеш да проследиш птиците е изключително важно“, споделя Добромир Добрев, експерт по лешоядите, работещ в Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), партньорска организация на „По-диви Родопи“. „Ако не бяхме в състояние да проследим лешоядите, както дистанционно, така и на земята, рискът за птиците би бил много по-висок“, споделя още Добромир.
Екип за борба с отровите
През 2016 г. в рамките на проекта LIFE RE-Vultures бе създаден първия в България екип за борба с отровите. Екипът се състои от специално обучено куче и водач, които и до днес патрулиа в Родопите. Основната цел на звеното е да осигури свободни от отрови зони чрез контролиране и премахване на отровни примамки преди те да могат да окажат отрицателно въздействие върху местната дива природа.
Успехът на това звено доведе до създаването на още две звена за борба с отровите в българската полиция през 2022 г. Екипът е част от така наречения „Национален план за действие за борба с незаконната употреба на отрови в дивата природа“. Планът, разработен от БДЗП и партньори, включва и ръководство за разследване на случаи на отравяне на диви животни, базирано на установени най-добри практики в други европейски страни, като Испания и Гърция.
„Политическата ситуация в България в момента е малко сложна, но занапред ще настояваме тези полицейски части да се ангажират по-активно с опазването на природата“, споделя Добромир Добрев.
По-строго правоприлагане
Два от освободени през ноември черни лешояда наскоро претърпяха инциденти, свързани с бракониерство – един в България и един в Турция – което подчертава множеството заплахи, пред които са изправени птиците.
За балканските лешояди бракониерството е по-малък проблем от отравянето, но остава сериозна опасност. В случая с изчезналата в България птица вероятно става дума за случайно убийство – птицата се е оказала на неподходящото място в неподходящото време.
„Екипът на Фондация „По-диви Родопи “, заедно с нашите партньори от Българското дружество за защита на птиците, призовават българската полиция и прокуратура да удвоят усилията си за разкриване и разследване на тези престъпления и наистина да засилят контрола за предотвратяване на бракониерството“, споделя Добромир Добрев. „Бихме искали също така да видим в много близко бъдеще създаването на специализирано полицейско звено за разследване на престъпления срещу природата.
Поуки
Всяка реинтродукция на диви животни е изпълнено с предизвикателства, като тези животни са изложени на редица природни и антропогенни заплахи. Отнема време докато се адаптират към новата си среда. Тъй като програмата за реинтродукция на черни лешояди продължава, екипът ще се възползва от по-доброто разбиране на тези заплахи.
„Научихме много през последните седем-осем месеца докато се грижихме за черните лешояди, които в крайна сметка бяха освободени през ноември“, казва Добромир Добрев. „Някои мерки за подобряване са лесни за прилагане. Част от тях включват адаптиране на стратегиите за хранене и грижи на птиците в адаптационата волиера“, допълва още
„След освобождаването на птиците забелязахме, че някои са много по-приспособими към новата си ситуация от други. Мъжките птици са склонни да стоят близо до заграждението, което им позволява да се адаптират в относително безопасна среда, а женските птици започват да изследват и правят много по-дълги полети почти незабавно. Това обаче ги излага на по-голяма опасност. Причината за това все още трябва да бъде изяснена.“
Причини за оптимизъм
Въпреки загубата на няколко черни лешояда – поради бракониерство и естествени причини – има много причини да сме оптимистични относно програмата за връщането на видове. Двойка освободени птици вече демонстрират размножително поведене, а една птица дори е видяна със сноп трева в човката си. Въпреки че лешоядите все още не са напълно пораснали, е възможно те да се опитат да загнездят през март.
„Надяваме се и очакваме да имаме повече двойки в бъдеще“, казва Добромир Добрев. „За да им помогнем, вече сме поставили изкуствени гнезда в района. Изграждането на гнезда не е лесна работа, особено за толкова млади и неопитни птици, които са държани в заграждение в продължение на много месеци.“
Някои от освободените птици вече са заснети от едно от укритията за снимане в Маджарово, едно от ключовите места за възстановяване на дивата природа в Родопите. Това е добра новина за природния туризъм и общностите в района с все по-голям брой любители на природата, привлечени от Родопите заради тяхната все по-зрелищна дива природа.