На 21 май отбелязваме Деня на европейската природозащитна мрежа Натура 2000. Датата не е избрана случайно – на този ден през 1992 г. е приета Директивата за опазване на местообитанията (1). Заедно с Директивата за опазване на птиците (2), двата ключови документа формират основните принципи на действие на екомрежата.
Какво представлява Натура 2000 и как защитава дивата природа, включително и на територията на България? Натура 2000 представлява мрежа от защитени зони в Европа, чиято цел е да осигури опазването на ценните и заплашени от изчезване животински и растителни видове, както и местата, които те обитават.
Създаването на европейската природозащитна мрежа отговаря на задълженията на ЕС, поети в рамките на Конвенцията на ООН за опазване на биологичното разнообразие. Законодателните мерки се прилагат в защита на дивата природа, като основният акцент е върху устойчивото развитие и управление. Също така са посочени най-подходящите механизми за ползване на природните ресурси за всяка зона.
България и Натура 2000
България също е част от екомрежата и се нарежда на трето място в Европа по обща площ в Натура 2000, след Словения и Хърватска.
Впечатляващ факт е, че 34% от територията на нашата страна са защитени зони според двете директиви (тук се включва и част от акваторията ни в Черно море). И това е добра новина и показател, че у нас се радваме на все още добре запазена природа. Нещо повече – българските зони от „Натура 2000“ са ценна част от природното богатство на европейския континент.
Защитените зони у нас
Броят на защитените зони в България е общо 340. Според директивата за местообитанията защитените зони са 234, а според директивата за опазване на птиците – 119. Някои от зоните са защитени съгласно двете директиви едновременно.
Работата по регламентиране на зоните у нас по Натура 2000 започва в контекста на подготовката на страната ни за членство в Европейския съюз в периода около 2007 г. Това е годината, в която законодателните мерки по двете основни европейски директиви са включени в българския Закон за биологичното разнообразие.
На това място е полезно да направим важно уточнение за разликата между защитените зони и защитените територии. Законът за биологичното разнообразие се отнася за защитените зони у нас, свързани с европейското природно наследство. От друга страна – националните защитени територии се определят от Закона за защитените територии с фокус върху видове, които са редки и ценни за България. Такива например са националните паркове, защитените местности и резерватите. Но да се върнем към защитените зони и Натура 2000.
Източните Родопи и Натура 2000
Източните Родопи са най-богатият район на биологично разнообразие в страната ни. В региона има девет защитени зони по Натура 2000, чиято обща площ обхваща 233 347 ха. С други думи над 55% от българската част на Родопа планина е под европейска защита.
Сред защитените зони са Студен кладенец, Маджарово, Крумовица, Бяла река, мост Арда, язовир Ивайловград, Харманлийска река.
Районът на Източните Родопи е с важно значение за опазването на голям брой редки и застрашени животни, като се полагат сериозни усилия за възстановяването на някои тревопасни, сред които благороден елен и елен лопатар, зубри, тарпани и някои видове редки птици – сред които черен и белоглав лешояд. В региона са открити близо 2000 вида висши растения, от тях 22 се срещат само в България.
Природното богатство на Европа
На 21 май отбелязваме 29-ата годишнина от създаването на екомрежата Натура 2000, както и на програмата LIFE, чрез която Европейският съюз финансира проекти за опазване на околната среда и природата. Двата основни механизма имат ценен принос в опазването на природното наследство на Европа, в това число и на България.
1 – Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (21 май 1992).
2 – Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за опазване на дивите птици (30 ноември 2009), която надгражда първоначалния вариант от април 1979.