Staffan Widstrand / Rewilding Europe

Eлен лопатар

Еленът лопатар играе ключова роля в нашите усилия върнем дивата природа в Източните Родопи. Елените помагат за поддържането на  мозаечния пейзаж на Източните Родопи, което е от огромно значение за опазването на богатото биоразнообразие на този регион. Остатъците от умрели елени лопатари са важна хранителна база за белоглавия, египетския и черния лешояд. Увеличаването на популацията на елени е важно и  подпомагане на завръщането на големите хищници.

Еленът лопатар по-дребен от благородния елен – достига дължина около 140 см и височина до 90 см. Нормалното тегло на мъжките елени е 60–90 кг., женските са по-леки – около 40 килограма. Окраската е променлива – през лятото са червеникаво-кафяви с малко бели петна, а през зимата окраската e сиво-кафява с ясно изразни петна. Рогата на елена са разширени, имат вид на лопата,  откъдето идва и името им. Женските нямат рога. На цвят са тъмнокафяви с бели овални петна и едри тъмни ивици по средата. Интересно е, че  срещна бели и черни лопатари.

Обитава равнинни и слабо хълмисти широколистни гори с обширни поляни, като предпочита покрайнините им. Еленът лопатар живее на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно. Достига 20–25 годишна възраст. Храни се с тревиста, дървесна и храстова растителност.

 

Еленът лопатар е бил широко разпространен в миналото по българските земи. Той е бил изобразен на няколко тракийски съкровища като Панагюрското и Луковитското, а негови костни останки са намирани в почти всички български праисторически населени места. Предполага се, че е бил изтребен от човека през ранното средновековие. В началото на миналият век е започнало неговото възстановяване в България.

По данни от 2012 година у нас има над 6500 елена лопатари. Над 1500 животни обитават района южно от язовир “Студен кладенец” – ловното стопанство „Студен кладенец” и околните му територии. Това е най- голямото находище в България, а може би и в Европа на елени лопатари без огради. Интересното за „Студен кладенец“ е, че там елените обитават територия, нa която има стабилна вълча популация.

Фондация „По- диви Родопи“ в сътрудничество с местни ловни сдружения и Съюза на ловците и риболовците в България oт години работи за възстановяването на благородния елен и елена лопатар в Източните Родопи. Работата по разселването на лопатарите не започва от сега. Първите 50 лопатари в Източните Родопи са освободени през 2013 година в рамките на българо – холандския проект „Новото тракийско злато“. През 2014 г. фондация По-диви Родопи „наследи“  дейностите по проекта и продължи започнатото възстановяване на популацията на елени лопатари с подписването на договор за сътрудничество между фондация По-диви Родопи и Rewilding Europe.

До този момент в тази част на Родопите са разселени над 400 елена лопатара на няколко места в Източните Родопи. Работата ни в тази насока ще продължи.

За сватбата на елените

През сватбения период, който е през октомври и ноември, мъжките ожесточено се бият за женските. В името на бъдещо си потомство, мъжките стават изключително активни и променят поведението си.  По време на т. нар сватбуване, мъжките се съревновават за вниманието на женските.  След като са привлекли тяхното вниманиe отблъскват всеки друг противник. Мъжките се обикалят един друг, издавайки ревове, като така всеки оценява противника – размера на рогата, големината на тялото и възможностите за битка. Обажданията или стенанията на парите не само привличат жените, но и възпират конкурентите. Техните призиви съдържат голямо количество информация, неразбираема за човешкото ухо, включително статута им в стадото и техния размер. Лопатарите не издават мощни звуци като благородния елен, по-скоро хрипливи и резки звуци. Ако нито един от участниците не се окаже, започват да се удрят с рогата, но рядко се стига сериозни наранявания. Докато трае сватбуването мъжките събират група от 4 до 15 кошути през цялото време, и ревностно ги пазят oт натрапници и конкуренти. Победеният напуска полесражението. След сватбуване, мъжките индивиди напускат стадото. Еленът лопатар живее на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно.

  • Това поле е за целите на валидирането и трябва да остане непроменено.