Благороден елен

Благородният елен, заедно с останалите диви копитни, играе важна роля в поддържането на откритите пространства в горите и пасищата. Пасищата привличат множество насекоми, земноводни, влечуги, птици, дребни бозайници – важна брънка от хранителната верига за други видове.

От своя страна едрите тревопасни са основен хранителен ресурс за хищниците и лешоядите. По този начин възстановяването на благородния елен играе важна роля за възстановяването и поддържането на биоразнообразието като цяло в Източните Родопи.

Благородният елен е най- едрия вид елен обитаващ България. Българската популация на благородния елен е съсредоточена основно в ловните стопанства. Основният лимитиращ фактор за неговото разпространение е бракониерството. В момента има запазени няколко десетки екземпляра по граничните части на Източни и Западни Родопи в Държавно ловно стопанство „Женда“.

При мъжките – наречени рогачи, средната дължината на тялото е 250 см, а теглото варира 100–350 кг. Женските, нари­чани кошути са по-дребни. Лятната им козина е червеникаво кафява. През есента тя се сменя с по-дебела кафява зимна козина. Благородният елен се храни с растителна храна – трева, пъпки, листа, клончета и корени.

Без съмнение една от най-впечатляващите и отличителни черти на благородния елен са рогата. Само рогачите развиват рога, които започват да растат през пролетта и се сменят всяка година, като старите опадват обикновено през зимата. Обичайно са дълги до 71 см и тежат около 1 кг, но при по-големите животни могат да достигнат и до 115 см и да тежат 5кг. Рогата са костни струк­тури, които растат с до 2,5 см на дено­нощие. Докато един еленов рог на­раства, той е покрит с кожа, изграде­на от множество кръвоносни съдове и наричана кадифе, с което се осигурява кислород и хранителни вещества към нарастващата кост. След достига­не на пълният размер на растежа на костта за годината (в края на лятото), кадифето изсъхва и пада. Тъй като не се доставя кислород и хранителни ве­щества, еленските рога стават мъртва тъкан и остават с открито костно ве­щество. Такава мъртва костна структу­ра е зрял рог. Елените сменят рогата си всяка година след брачният сезон.

Интересно е и общуването на елените: oсобено добре развити са мирисните желези, разположени пред очите, които освобождават особена миризма, важна за комуникацията между кошутата и теленцето. Кошутата може да подуши миризмата на теленцето от голямо разстояние. При опасност то ляга на земята и затваря предочините си жлези. Майката усеща това прекъсване на мирисния сигнал и бързо се връща при малкото.

Фондация „По- диви Родопи“ в сътрудничество с местни ловни сдружения и Съюза на ловците и риболовците в България oт години работи за възстановяването на благородния елен и елена лопатар в Източните Родопи. До този момент в тази част на Родопите са разселени над 50 благородни елена и над 200 елена лопатарана няколко места в Източните Родопи. Работата ни в тази насока ще продължи, като целта е към 2022 година в Източните Родопи да има нови популации от минимум 10 свободно живеещи благородни елена и 300 елена лопатаря.

Първите места за разселване са избрани след сериозно проучване, което включва оценка на качеството на местообитанията за елени лопатари и на готовността на местните ловни дружинки да работят за възстановяването на вида и срещу бракониерството. Разселените животни няма да бъдат ловувани минимум 5 години.