Липсата на допълни разпоредби във ветеринарното законодателство в България и близостта на страната ни до Турция, откъдето проникват заразни заболявания по домашните животни затрудняват прилагането на европейски регламенти, свързани с подхранването налешояди.
Това са основните пречки пред оставянето на трупове на животни на отредени за това места сред природата, които да подпомагат природозащитните мерки за опазването на популациите на лешоядите в страната. До тези изводи стигнаха експерти и заинтересовани страни на провелия се в края на миналата седмица в Хасково международен семинар, където бяха обсъдени стратегии за допълнително подхранване на редките видове птици. На двудневния семинара взеха участие представители на държавните институции, сред които БАБХ и редица неправителствени организации, сред които Българското дружество за Защита на птиците, Зелени Балкани, ФДФФ, фондация По-диви Родопи и Международна фондация за опазване на лешоядите. Семинарът се организира в рамките на проект „Опазване на черните и белоглавите лешояди в Родопите“, финансиран по програмата LIFE на ЕК.
В световен мащаб подхранването е ключова дейност в стратегиите по опазванена застрашените популации на лешоядни видове птици. Площадките за подхранване и „ресторантите за лешояди” (В Западна Европа това са специално обособени места, където фермерите депонират умрелите животни от собствените си ферми), играят незаменима роля, защото осигуряват безопасна храна на лешоядите и така намаляват риска от отравяне на редките птици. Лешоядите търсят храната си на големи територии, което крие риск от отравяне, докато осигуряването на повече чиста храна на подобни площадки е един от механизмите за опазването на лешоядите. Въпреки че се хранят с мърша и успешно поглъщат опасни за човека бактерии, лешоядите са безсилни срещу произведените и освободените от човека в околната среда химикали, ветеринарни препарати и тежки метали.
Легализирането на тези площадки и прилагането на европейските регламенти, обаче, изисква и законодателни промени. За тази цел по време на семинара в Хасково се анализираха конкретните пропуски и слабости в наличното към момента законодателство и се начертаха конкретни стъпки за справяне с наличния проблем.Експертите ще разработят предложения за необходимите законодателни промени, които да създадат ясни правила и насоки за създаването на „ресторанти за лешояди”.
В България сега съществуващото законодателство, което урежда обезвреждането на странични животински продукти, е изключително рестриктивно тъй като като външна граница на Европейския съюз страната има важна роля за спиране проникването на опасни болести по домашните животни в общността. Това създава затруднения при прилагането на Регламент 142/2011/ЕО, който позволява трупове на животни и части от тях да се оставят свободно в природата за храна на лешоядите.
По-рано същата седмица екипът за борба с отровите в рамките на проекта LIFE RE Vultures взе участие и в семинар срещу използването на отрови в дивата природа в София. Николай Терзиев от БДЗП сподели опита на екипа относно работата със специално обученото куче Барс и други дейности за прекратяване на тези опасни практики. В България почти половината смъртни случаи (44%) сред белоглавите лешояди се дължат на отравяне. Имено затова ключова мярка срещу използването на отрови е подхранването на специално изградени площадки. Николай Терзиев изтъкна още и образованието, както за деца, така и за възрастни и възпитаването на отношение към природата като друга важна мярка за предотвратяването на подобни инциденти и опазването на редките птици. Семинарът се организира от Зелени Балкани и Фондация за опазване на лешоядите и имаше за цел да събере на едно място експерти от отговорните институции и организации, които да намерят решение на наболелия напоследък проблем с отравяния в Кресна, където бе почти заличена популацията на белоглави лешояди в района.