Филип Маринов , студент от Университет Вагенинген в Холандия, разказва за своя стаж в района на По-диви Родопи. Неговата задача бе да тества ‘Rewilding Scale’ – скала за оценка на прогреса към възвръщане на дивия облик на природата в областите, в които работи Rewilding Europe. Ето какво разказва за стажа си.
Тази пролет, подобно на повечето студенти, завършващи двугодишни магистратура от Университет Вагенинген, търсех организация, в която да проведа стажа си. Исках да получа шанса да се сблъскам лично с предизвикателствата, които еколозите преодоляват ежедневно в работата си, и да го направя в Европа. Природата на Стария континент, която според мен е недооценена от много европейци, винаги ме е очаровала.
Вече бях търсил стаж в продължение на няколко седмици когато получих преложението на Rewilding Europe, едва няколко дни преди крайния срок. Организацията търсеше студент с магистратура, свързана с екология и опазване на околната среда в моя университет, за стаж през летните месеци. И не на последно място – да говори български. За мое щастие това последно изискване почти елиминира конкуренцията за позицията в моя университет.
Вече бях чувал за инициативата Rewilding Europe и ми допадаше амбициозната й програма, съчетана с все пак реалистичен консервационен подход. Това беше възможност, която не бе за изпускане. И така няколко седмици по-късно се озовах обратно в България, а малко след това – и в Кърджали.
Целта на моя стаж е да тествам ‘Rewilding Scale’ – скала за оценка на пргреса към възвръщане на дивия облик на природата в областите, в които работи Rewilding Europe. По време на стажа с екипа на фондация „По-диви Родопи“ в района на Източните Родопи тествах и разработвах методики, използвани при оценка на скалата. Сред индикаторите, които скалата следи, са състоянието на различните типове местообитания и популациите на диви животни – тревопасни, месоядни и лешоядни. Крайната цел е тази скала да може да се прилага във всички ключови райони от мрежата на Rewilding Europe.
Познаването на комплексни екосистеми изисква данни за множеството фактори, чието взаимодействие определя как изглежда ландшафтът и каква численост и разнообразие на фауна може да поддържа той. Да се оценят всички тези фактори често е сложна и трудоемка задача.
В същото време естеството на работата и философията на инициативата „Rewilding“ е ориентираната към резултатите и изисква честа обратна връзка, за да могат управленските практики да бъдат адаптирани към настоящата ситуация. Това означава, че получените навреме данни и информация, дори частични, понякога са по-ценни от подробните данни, получени твърде късно. Наред с това rewilding инициативите обхващат райони из цяла Европа – от Средиземноморието до Скандинавия – всеки от които с характерни климатични и природни характеристики, и съответно уникални възможности и предизвикателства. Предвид всичко това, разработването на скала за оценка трябва да се стреми към баланс между нейната всеобхватност, усилието и времето, необходими за оценката ѝ, и не на последно място универсална ѝ приложимост.
Практиката ми в Източни Родопи включва разнообразни предизвикателства. Част от стажа представлява проучване с фотокапани, целящо да установи състоянието на популациите на тревопасни животни в пилотния район „Студен кладенец“. Това включва много ходене, понякога тичане (към подслон от гръмотевични бури) и от време на време пълзене (под трънливи храсти), което е приятна промяна след дългите часове работа на бюро в университета. Най-хубавото от всичко бе възможността да опозная и изследвам едно от най-пленителните и красиви кътчета в моята страна, което никога преди не бях посещавал. Удивително е колко различно изглежда природата в тази част на Родопите в сравнение с обкръжението на моето родно село (близо до Враца), въпреки относително малкото разстояние между тях. Това важи и из цяла Европа, и е показателно за големите възможности за развитие на екотуризма на Стария континент.
Докато поставям и събирам фотокапаните често се радвам на случайни срещи с „обектите“ на изследването ми. Те ми показаха черти на характера си, които човек не може да види в документални филми или литература. До еленът лопатар, например, човек може да се приближи изненадващо близо без да бъде забелязан, въпреки заплахата от вълци в района. Използването на фотокапани разкрива и колко потайна в действителност е дивата природа. Въпреки, че до момента съм прекарал няколко седмици в района, срещнах само малка част от видовете, които камерите са заснели. Когато преглеждам снимките на терен често седя точно на място, където само преди час лисица, глиган или дива котка се е разхождала, почивала или дори (при липса на късмет) облекчавала.
Между пътуванията до района, докато чакам животните да позират за снимка, работя със географски информационни системи (ГИС), за да измеря количествено някои от хабитатните показатели, включени в скалата за оценка. Нямах почти никакъв опит с работата с ГИС преди стажа, и в процеса на работа научих много за този широко приложим и важен инструмент в екологията. Освен това използвам математически модел, който, в съчетание с фотокапаните, ми позволява да изчисля плътността на животинските популаци. Подобни задачи бяха силно застъпени по време на магистърската ми програма във Вагенинген, и да откривам приложение на наученото в университета в реална работна среда е удовлетворяващо преживяване.
С края на лятото ще приключи и моята работа в района. Скоро ще събера последните снимки от фотокапаните и ще обобщя резултатите. През последните няколко месеца успях да се докосна до една малка част от предизвикателствата и привлекателността на работата на екипа на Rewilding Rhodopes. Имах късмета да се срещна с екипа в България и да опозная това красиво и диво място на края на Европа. Всичко това направи идеята за едно по-диво бъдеще на Европа да изглежда достижима.
Филип Маринов
Втора година магистърскa програма в Университета Вагенинген в Холандия и стажант за „Rewilding Europe“