Природозащитен статус
Черният лешояд е изчезнал като гнездящ вид за България и се класифицира като почти застрашен в Червения списък на IUCN.
Georgi Chakarov
Черният лешояд: Биология и екология
Черният лешояд е най-едрият и най-внушителният от четирите вида лешояди (черен, брадат, египетски, белоглав), които се срещат в Европа. Заради големия си размер, той предпочита да се рее във въздуха и, подобно на парапланеристите, използва въздушните течения и тѐрмики.
Stuart Minnikin
Размер
Черният лешояд е една от най-големите хищни птици в света с дължина на тялото 110–120 cm, а размахът на крилете достига впечатляващите 250–295 cm, при тегло от 7 до 14 кг. Тъмнокафявото му оперение го прави да изглежда почти черен и с характерна къса опашка. При възрастните главата е светла, а при младите – черна. В полет има характерен „увиснал“ профил. Кацнал, черният лешояд се откроява с огромното си черно тяло и глава, подаваща се над „яка“ от пера и със скрита под крилата опашка, но няма как да не се забележи масивният му клюн.
Juan Carlos Muñoz / Rewilding Europe
Менюто на лешояда
Храни се с мъртви домашни и диви бозайници. Черният лешояд търси храна по разнообразни терени, включително гори, открити пасища и голи планински склонове. Основната му храна са трупове на едри животни, но не отбягва и по-дребна мърша. Това са най-често домашни и диви бозайници, но също и костенурки. Търси храна в групи или поединично и понякога се присъединява към групи белоглави лешояди. Хранителната му територия се простира в райони с екстензивно пасищно животновъдство, ловни стопанства за едър дивеч.
Благодарение на мощния си клюн бързо прониква в трупа на мъртвата крава, например. Въпреки това предпочита да се храни с твърдите тъкани на тялото – сухожилия, кожа и хрущяли. Търси храна в групи или поединично. Лешоядите могат да издържат понякога до 2–3 седмици до следващото хранене.
Juan Carlos Muñoz / Rewilding Europe
Размножаване
Женските птици снасят едно яйце през периода януари–март в зависимост от сезонните климатични особености и географската ширина. Малките се излюпват през март–април и остават в гнездото повече от три месеца. Напускат го към края на юли или август. Младите птици остават с родителите си и живеят в семейства, докато достигнат полова зрялост – около шестата си година.
Georgi Kurtev
Социална организация
Черният лешояд живее в колонии. Обикновено строи гнездото си сам, като го разполага на върха на короната на дърво – черен бор, жълт бор, корков дъб, пърнар, дървовидна хвойна. Видът е изключително чувствителен към присъствие на хора или други форми на безпокойство в радиус около 400 м около гнездото. Птиците се придържат към него през по-голямата част от годината, като го посещават по-рядко през октомври и ноември.
Видът не е типичен мигрант. Описваните придвижвания на отделни индивиди са по-скоро скитане. Наблюдаваната хранителна миграция на птици от националния парк Дадя – Гърция в Източните Родопи към България е с най-висока интензивност в периода май – септември.
Juan Carlos Muñoz / Rewilding Europe
Гнездене
В Източните Родопи видът гнезди само в стара иглолистна гора в Националния парк „Дадя“ в Гърция. Гнездото му, разположено в короната на дърво, достига до 2 м. в диаметър и 1 м. височина. За да бъдат привлечени отново на територията на България, от няколко години в българската част на Родопите се изграждат изкуствени гнезда за черни лешояди по техен вкус.
Местата, на които са монтирани гнездата, са избрани след подробен анализ на микро- и макропредпочитанията на вида към гнездовите и хранителни местообитания. Изкуствените гнезда са разположени на основния прелетен коридор от местата за размножаване в Гърция към основните места за хранене и в близост до известни нощувки на черния лешояд у нас. По този начин се увеличава вероятността те да бъдат заети в бъдеще при благоприятно развитие на тенденцията на размножаващата се популация на вида в Гърция. Конструкциите на гнездата са впечатляващи по размер. За основата им се използва платформа с диаметър 1,5 m., а дебелината може да достигне до 0,5 m. Изграждат се от естествени материали – клонки от дървета, зелен мъх, сухи клони, за да бъде гнездото възможно най-естествено и атрактивно.
Staffan Widstrand / Rewilding Europe
Природните санитари
След смъртта на животните в природата техните трупове остават и е от изключителна важност някой да ги отстрани и превърне във вещества, които отново се включват в кръговрата. Много живи същества вършат тази работа – от бактерии и червеи до насекоми и бозайници. Подобно на белоглавите лешояди, и черните лешояди „почистват“ останките на мъртви животни, а заедно с тях унищожават и всякакви болестотворни микроби, погълнати с трупа. Така се грижат не само за здравето на своите диви съквартиранти – животните, но и на хората. Те почистват идеално трупове на умрели животни в природата. Това е възможно благодарение на силната киселинност на стомашния им сок. Всичко, което мине през стомаха на лешоядите сякаш е минало през дезинфекция. Неслучайно ги наричат „природни санитари“.
Заплахи
Отравяне с незаконни отровни примамки за едри хищници например вълци, чакал
Отравяне с оловни боеприпаси/куршуми и ветеринарни медикаменти
Липса на достатъчно храна
Пряко преследване
Токови удари или сблъсък с жици на далекопроводи