Защитена зона (ЗЗ) “Студен кладенец” се намира в Южна България (Източните Родопи) и включва  част от едноименния язовир, създаден в скално дефиле с отвесни скали и стръмни брегове на река Арда.

Склонове около язовира са покрити с широколистни смесени гори от дъб и габър,   храсталаци драка, смин , червена хвойна  и различни тревни формации.  Немалка част от територията на мястото е заета от скални комплекси. Тук се срещат змиегущер, смок мишкар, шипобедрена и шипоопашата костенурки, испанско каменарче, малко черноглаво коприварче, черен щъркел,  вълк, белка, дива свиня, елен лопатар и др. На територията на Студен кладенец са установени 219 вида птици, от които 91 са включени в Червената книга на България, а  103 са от европейско природозащитно значение.

Студен кладенец е от световно значение като представителен район за средиземноморския биом и е една от най-важните зони за опазването на черния, белоглавия и египетски лешояди, совоок дъждосвирец и бухал. В района на Студен кладенец гнездят три двойки египетски лешояди, а още две двойки – в близките околности. Поради това тази специална защитена зона (Special Protection Area, SPA) е определена като едно от най-важните места за опазване на вида в рамките на Европейския съюз.

Повече от половината от всички двойки белоглави лешояди в България гнездят именно тук. На територията на Студен кладенец се намира и най-голямото постоянно място за пренощуване на белоглави лешояди – обикновено между 50 и 120 индивида нощуват там през предгнездовия период.

Зоната е и едно от ключовите места за черния лешояд в страната. Последната документирана гнездяща двойка от този вид в България е регистрирана именно в района през 1993 г. Оттогава са наблюдавани няколко двойки с размножително поведение, но активни гнезда не са били установени. Въпреки това, зоната на Студен кладенец е определена като едно от най-важните места за търсене на храна от черните лешояди в България. Разположената там площадка за подхранване редовно се посещава както от черни, така и от белоглави лешояди.

Студен кладенец остава едно от най-значимите места за престой на черни лешояди от българската страна на Родопите.

Основния поминък на хората е традиционното (екстензивно) животновъдство  и земеделие, горско стопански дейности.

Както повечето южни и по-сухи зони заплаха представляват горските пожари. Обезлюдяването намаля броя на отглежданите животни и позволява обрасване на пасищата.  Незаконните сечи, бракониерството, използването на отрови, необезопасените електропроводи, безпокойството от екстремни спортове и инвестиционни предложения застрашават биоразнообразието на района.

До сега 14% от територията на Студен Кладенец е поставена под законова защита като резерват и три защитени местности. Резерват “Вълчи Дол” е обявен за опазване на колонията белоглави лешояди, както и на други редки и застрашени видове птици, характерни за Източните Родопи. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Защитена зона “Мост Арда” се намира в Източните Родопи, част от долината на река Арда между язовирите „Студен кладенец” и „Ивайловград”. Поречието между село Рабово и град Маджарово, заедно с гористите планински склонове и скални масиви на Иранов рид, оформят границите на зоната.

Най-голяма площ тук заемат широколистните сухолюбиви гори, земеделските земи, тревни и храстови съобщества примесени със средиземноморски растения като червена хвойна, глог и жасмин. От по-интересните видове животни могат да се наблюдават южен гребенест тритон, горска дългокрака жаба, ивичест и македонски гущер, голям стрелец, шипобедрена и шипоопашата костенурка, сърна, белка, горски сънливец, дива котка, лисица, прилепи и др.

От 142 вида птици 31 са включени в Червената книга на България, а 65 са от европейско природозащитно значение. Районът приютява 43 вида птици, включени и в Приложение I на Директивата за птиците.  “Мост Арда” е място важно за опазването на южни и топлолюбиви видове като испанското каменарче, големият маслинов присмехулник, белочелата сврачка и др. Долното течение на река Арда е една от най-важните специални защитени зони (SPA) в България за египетския лешояд, царския орел, черния щъркел и турилика. Мостът над Арда е обект от значение на европейско ниво за чухала и синия скален дрозд.

Тази защитена зона е от голямо значение за опазването на лешоядните птици.  Тя е едно от малкото места в България, които са от световно значение за опазването на черния и египетския лешояд.

Земеделие, горско-стопански дейности.

Защитена зона „Мост Арда” е район, който е силно зависим от човешките дейности. Намаляването на традиционното животновъдство, както и на едрите диви животни ограничава възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Бракониерството, пожарите, използването на отрови, опасните електроразпределителни мрежи и незаконната сеч допълват картината със заплахите за дивата природа. Сериозни проблеми от последните години са разораването на пасищата и инвестиционни проекти, свързани с добив на злато и ветроенергийни паркове.

Понастоящем 11% от територията са поставени под законова защита съгласно Закона за защитените територии. В границите на мястото се включват три защитени местности  и две природни забележителности, обявени с цел опазване на скални образувания и характерен ландшафт. 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Защитена зона (ЗЗ) „Бяла река“ се намира в Южна България в непосредствена близост до границата с Република Гърция. Тя обхваща водосбора на едноименната река в най-югоизточната част на Източните Родопи, заедно със заобикалящите я планински хълмове.

На отделни места в района се срещат единични и невисоки скали.  Около населените места има малки селскостопански земи. Растителността в района е много разнообразна и подложена на силно средиземноморско влияние. Широко разпространение имат смесените дъбови гори и храстови растения. Поради слабата населеност и граничния режим тук са се запазили гори от мизийски бук и горун. Фауната е представена от над 100 вида пеперуди, родопски щипок, змиеок гущер, сухоземни и водни костенурки, голям маслинов присмехулник,  червеногушо коприварче,  козодой, белочела сврачка,  късопръст ястреб, вълк, заек, сърна, прилепи и др. В района на Бяла река са установени 167 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България, а 67 са от европейско природозащитно значение. Бяла река е едно от най-важните места в България на ниво Европейски съюз за гнездене на черен щъркел, осояд, малък орел, oрел змияр, малък ястреб, голям маслинов присмехулник, белочела сврачка

Бяла река е място от световно значение, като представителен район заСредиземноморския биом. Тя е важна зона за храна и почивка на световно застрашените  черен и египетски лешояд. Защитената зона „Бяла река“ е най-важното място за черния лешояд в България. Това е бивше място за размножаване и най-близката зона до единствената съществуваща колония от черни лешояди на Балканите в Дадия, Гърция. Районът се използва като място за хранене и до 30 черни лешояда могат да бъдат намерени да пренощуват или да се намират в близост до съществуваща площадка за подхранване. Мястото е важна спирка за мигриращите птици и естествен „мост“ преди те да продължат към района на Студен кладенец. Основният маршрут на миграция на черните лешояди от Гърция и обратно преминава през тази територия, като някои птици престояват тук за определени периоди от време.

Основният поминък на хората е традиционното (екстензивно) животновъдство, земеделие, горско стопанство.

Като повечето обезлюдяващи се територии у нас, в зоната се наблюдава намаляване броя на домашните животни, което ограничава естествената храна на лешоядите. Други заплахи са бракониерството, пожарите, необезопасени електрически стълбове, инвестиционни намерения (вятърни генератори, соларни паркове, малки водни електроцентрали) унищожаващи биоразнообразието.

Около 4% от територията на ЗЗ „Бяла река“ е под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Защитена местност “Мендрите на Бяла река” е обявена за опазване на застрашени видове птици, включително египетски лешояд и скален орел, както и за опазване на крайречни местообитания. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Около 7.11% от територията на Маджарово е под правна защита като защитена зона съгласно българския Закон за защитените територии. Защитената зона „Патронка“ е обособена с цел опазване на гнездовата колония на белоглавите лешояди.

Разнообразният релеф от скални комплекси, каменисти сипеи и почвена покривка обуславят развитието на мозайка от дървесна, храстова и тревиста растителност. Селскостопанските земи са разположени главно по високите части на долината. Тук се срещат кафява крастава жаба, змия червейница, турска боа, шипобедрена и шипоопашата костенурки, пъстър скален дрозд, скална зидарка, сокол скитник, дива котка, заек, вълк, дива свиня и др.

На територията Маджарово са установени 174 вида птици, от които 40 са включени в Червената книга на България, а 78 са от европейско природозащитно значение.. На територията на Маджарово се срещат 174 вида птици, от които 69 са включени в Червената книга на България. Зоната приютява също 78 вида птици с европейско консервационно значение.

Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се намира една от двете колонии на белоглавия лешояд в България. Маджарово е едно от най-важните места в страната за опазването на грабливите птици и специално за световно застрашения египетски лешояд. Маджарово е дом на две двойки египетски лешояди в България (LIFE NAT/BG/00874, 2021) и тази специална защитена зона (SPA) е определена като едно от най-важните места за вида в рамките на Европейския съюз. Маджарово е една от най-важните гнездови територии за белоглави лешояди в България. Гнездовата популация наброява 35 двойки (30% от националната популация) белоглави лешояди. Зоната е от голямо значение като място за нощуване на млади лешояди, тъй като обикновено около 30 до 55 индивида редовно използват района в предгнездовия период. Това е и място за търсене на храна за черни лешояди.

До началото на 90-те години на миналия век района на град Маджарово се е характеризирал с развита минна промишленост. Сега хората разчитат на животновъдство и слабо застъпено земеделие. Голям потенциал дава туризмът, свързан с наблюдение на дивата природа.

Поради обезлюдяването в района намалява броя на екстензивно отглежданите домашни животни. Вследствие от това има намален хранителен ресурс за лешоядните птици, обрасване на пасища и загуба на биоразнообраие. Други проблеми са бракониерството, възможното безпокойството на птици през размножителния сезон, пожари, инвестиционни намерения за малки водноелектрически централи и вятърни генератори.

Около 7% от територията на Маджарово е поставена под законова защита съгласно националното законодателство. Защитената местност “Патронка” е обявена за опазване на колонията белоглави лешояди. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Защитена зона (ЗЗ) “Крумовица” се намира в Южна България и обхваща долини в средното течение на река Крумовица, заедно с река Дюшун дере и прилежащите към тях възвишения и склонове на Източните Родопи. Мястото обхваща землищата на селата Горна Кула и Чал.

Речните брегове са с  крайбрежна дървесна растителност от тополи, върби, черна елша и изобилна храстова растителност (къпина и шипка). На отделни места има стари дъбови гори и обработваеми площи. Тук се срещат тънък стрелец, змия червейница, шипобедрена и шипоопашата костенурки, скална зидарка, испанско каменарче, черния щъркел, малък орел, вълк, дива свиня, сърна и др. В района на Крумовица са установени 136 вида птици, от които 46 са включени в Червената книга на България, а 64 са от европейско природозащитно значение.

Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом и е  една от най-важните зони за опазването на световно застрашените  черен и египетски лешояд. Зоната се използва интензивно за търсене на храна от скитащите белоглави и черни лешояди. Отвореният ландшафт и високата концентрация на домашни животни на тази територия я определят като една от най-важните зони за търсене на храна от белоглавия лешояд. Видът е изчезнал като гнездящ, но все още има налични местообитания за гнездене и зоната играе роля като естествено свързващо звено с Гърция. Поради постоянните въздушни течения над хълмовете, съчетани с наличието на храна (останки на животни, убити от вълци), районът често се използва както от белоглави, така и от черни лешояди за търсене на храна. Зоната е създадена да бъде и част от основния маршрут за миграция на черни лешояди, които идват за да се хранят в района на Студен кладенец от гнездовата колония в Национален парк Дадя. Последният случай на двойка черни лешояди с размножително поведение е бил регистриран в района през 2012 г., но не е намерено активно гнездо. Въпреки това, зоната предлага подходящи местообитания както за гнездене, така и за търсене на храна за черните лешояди и се намира в основния маршрут на миграцията им между колонията в ДЛСФНП и местообитанията за търсене на храна в българската част на планината.

Земеделие, горско стопански дейности и (екстензивно) животновъдство.

Намаляването на отглежданите домашни животни вследствие обезлюдяването на района, както и на намаляването на умрелите в природата животни ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Пожари, бракониерство, отровни примамки, електроразпределителни мрежи и нещадящи природата инвестиционни проекти застрашават биоразнообразието на района.

На територията на ЗЗ „Крумовица“ и има две малки природни забележителности, обявени за опазване на ландшафти. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Гъстите гори основно с борови дървета, са уязвими по отношение на горските пожари, които могат да бъдат много разрушителни, заради високите температури и сушата,  която преобладава през лятото. Въпреки че през последните 30 години броят на животновъдите се стабилизира, наскоро е регистрирано изоставяне на животновъдството, което се счита за една от най-големите заплахи в бъдеще. Някои от причините за изоставянето са застаряването на земеделските стопани, обезценяването на професията сред младите хора поради  трудностите и социалния стандарт на живот, както и ниските доходи на земеделските производители в миналото. Незаконната употреба на отровни примамки за контрол на лисици или за борба с на конкуренцията сред собствениците на ловни  и  овчарски кучета е заплаха, която периодично се появява от и засяга популациите на лешоядите и на едрите грабливи птици. Тази дейност е по-контролирана в границата на Националния парк, за разлика от в прилежащите региони.

Националния парк Дадя-Лефкими-Суфли се намира в центъра на областта Еврос и периферията на Родопите. Състои се от ниски гористи хълмове с изобилие от малки долини и няколко земеделски земи. Той принадлежи към община Суфли.

Гората  Дадя се намира в зона с ниска надморска височина (от 10 до 640 м н.в.) и доминиращата топографска особеност на парка е мрежата от ниски хълмове и вериги от хълмове, с преобладаване на умерено стръмни склонове, които са разделени от долини,  пресичани от  временни потоци.

В националният парк преобладават горските масиви. Над 70% от площта е покрита от дъбови и борови гори, смесени или самостоятелни. Останалата част от района е земеделска земя, поляни и села / пътища.

Мозайката от местообитания и слабата експлоатация на природните ресурси са допринесли за голямото  биоразнообразие на района, където се наблюдават уникални и редки видове флора фауна. През последните 20 години е регистриран и изследван  значителен брой  видове флора и фауна, който се състои от: около 360-400 вида растения, включително 25 орхидеи и 104 вида пеперуди. Тази статистика го нарежда сред 10-те основни райони за пеперуди в Гърция; 12 – 13 вида земноводни и 29 вида влечуги, т.е това е един от районите с най-многобройна популация на  влечуги в Европа. В областта са открити също така 60 до 65 вида бозайници, 24 от които са прилепи, като  повечето от тях са застрашени видове. Освен това са регистрирани поне 17 вида риби и най-малко 371 безгръбначни видове. Регистрирани са общо 203 вида птици (размножаващи се: 132), сред тях 36 дневни и 7 нощни хищни вида.

Грабливите птици са от особен интерес, не само заради големия брой на видовете, открити  в Националния парк и особено в рамките на зоната на проекта, но и заради големите популации на някои от тях.  В сравнение с други части на Гърция, се срещат  по-големи популации от малък креслив орел и орел змият, докато популацията на черния лешояд представлява последната колония в Гърция и на Балканския полуостров през последните 2 десетилетия. В района се среща също така голяма популация от Черен щъркел.  Неотдавна националният парк Дадя стана убежище за популацията от Египетски лешояд  в Тракия, както и в цяла Гърция, въпреки че през последното десетилетие популацията е намаляла от 8-10 двойки до 4-5 двойки.

Основните занимания на жителите са горското стопанство и животновъдството. Дъбовата гора се използва за дърва за огрев, докато буковата и боровата гора – за индустриална дървесина. Употребата на горите е по-интензивно в дъбовите гори, тъй като търсенето на дърва за огрев е високо. В помашките села животновъдството е все още активен отрасъл, но тази дейност постепенно се изоставя.

Намаляването на добитъка застрашава  възможността за набавяне на храна за лешоядите, което е заплаха също и за поддържането на откритите горски пространства. Друга  заплаха е и незаконната употреба на отровни примамки за лисици и вълци, а също и поставянето на отрови за кучета в резултат на неформално решаване на съперничествоτο между овчари и ловци заради загубата на кучетата им. Интензивната употреба на горите и премахването на старите дървета заплашва местата за размножаване на грабливите птици и на други видове птици като кълвачите. В района има няколко ветрогенератора, но броят на планираните вятърни централи е многo голям и това е потенциално висок риск за грабливите птици и лешоядите.

Този район е част от зоните под специална защита, обекти с обществена значимост и  орнитологично важните места в страната.

Този област се намира в североизточната част на Гърция, в близост до българската граница. Принадлежи към община Суфли и по-голямата част от селата са традиционни помашки села. Областта обхваща водосбора на река Диаволорема, която формира дълбоки и стръмни склонове.

Това е важна област главно за размножаващите се грабливи птици, за горските видове, за видовете свързани със земеделските земи и  храстовите формации, както и за мигриращите грабливи птици. Областта се намира в непосредствена близост до Национален парк Дадя и е често използвана от лешоядите като територия за набавяне на храна. Старите дъбове и скалните разкрития са подходящи за гнезда на грабливите птици. Значими видове са: скалният орел, черният лешояд, малкият креслив орел, орел змияр, малък орел и черният щъркел. В района се наблюдава една територия с египетски лешояд, но двойката не е активна. Приоритетните видове включват: черен щъркел, черен лешояд, късопръст ястреб, скален орел, малък креслив орел и малък орел.

Районът се намира в близост до Националния парк Дадя и често се използва от белоглави и черни лешояди като място за хранене. Египетският лешояд също търси храна в района, но не гнезди там.

Основните занимания на жителите са горското стопанство и животновъдството. Дъбовата гора се използва за дърва за огрев, докато буковата и боровата гора – за индустриална дървесина. Употребата на горите е по-интензивно в дъбовите гори, тъй като търсенето на дърва за огрев е високо. В помашките села животновъдството е все още активен отрасъл, но тази дейност постепенно се изоставя.

Намаляването на добитъка застрашава  възможността за набавяне на храна за лешоядите, което е заплаха също и за поддържането на откритите горски пространства. Друга  заплаха е и незаконната употреба на отровни примамки за лисици и вълци, а също и поставянето на отрови за кучета в резултат на неформално решаване на съперничествоτο между овчари и ловци заради загубата на кучетата им. Интензивната употреба на горите и премахването на старите дървета заплашва местата за размножаване на грабливите птици и на други видове птици като кълвачите. В района има няколко ветрогенератора, но броят на планираните вятърни централи е многo голям и това е потенциално висок риск за грабливите птици и лешоядите.

Този район е част от зоните под специална защита, обекти с обществена значимост и  орнитологично важните места в страната.

Специалната защитена зона на долината Компсатос се намира в североизточната част на Гърция, в близост до границата с България. Тя е причислена към община Иазмос и е разположена до най-близкото голямо село. Останки от стари малки селца са открити в по-високите части на региона. Реката Кобсатос пресича долината, създавайки дълбоки и стръмни склонове.

Тази дълбока долина е заобиколена от хълмове, покрити с широколистни гори (предимно стари дъбови гори), храсталаци и пасища. В някои райони на реката се наблюдават местообитания като лонгозни гори от върби и тополи или пясъчни плитчини в близост до ливади и малки полета. Много от скалните откоси са разпръснати по стръмните планински склонове, като най-впечатляващият от тях е Тракийският Метеора. Тези скални образувания са важни гнездови местообитания за грабливите птици и лешоядите, както и за черният щъркел. Регистрирани са двадесет и осем вида грабливи птици, от които 17 са размножаващи се. Видовете, които представляват безпокойство, включват: морски орел , белоглав лешояд, черен лешояд, египетски лешояд (1 двойка), царски орел, сирийски кълвач, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка, градинска овесарка.  Стотици диви коне намират убежище в тази долина и заедно с хилядите селскостопански животни поддържат пасищата и откритите гори. В района присъства и вълкът, който от време на време нанася щети на селскостопанските животни.

Тази зона е една от най-важните за хранещите се белоглави лешояди и особено за черния лешояд извън основните му размножителни райони в ДЛСФП.

Основната човешка дейност е животновъдството (номадско през различни сезони) и лесовъдството.

Основните заплахи са деградацията на горите вследствие на интензивна паша от кози, което причинява ерозия и наводнения в долните части на долината. Предишното интензивно управление на горите с премахването на зрели горски дървета и замяната на зрели дъбови гори с иглолистни насаждения е довело до деградация на ландшафта и на местообитанията на грабливи птици и горски видове. Незаконното използване на отровни примамки както от животновъди, така и от ловци се отразява негативно на популацията на лешоядите. Съществуват планове за изграждане на язовир на река Компсатос и за инсталиране на вятърни паркове, които ще имат негативен ефект върху лешоядите, хищните птици и техните местообитания

Долината Компсатос е включена в  групата на “Зони със специална защита”, в „Oбектите с обществена значимост” и в „Зони значими за птиците”

Тази зона се намира в региона Еврос в Гърция, обхващайки обща площ от 29,275 хектара. Тя е защитена под наименованието SPA (GR1110009) и включва Природен резерват и IBA (GR005).

Районът се отличава с разнообразни местообитания, включително гори и земеделски земи. Ключовите местообитания включват райони, засегнати от залесяване с борови насаждения и премахване на зрели дървета. Намаляването на дребномащабното животновъдство е ограничил подходящите биотопи за грабливите птици. Това място е критично за размножаване и зимуване на грабливи птици и видове, свързани с гори, като морски орел, египетски лешояд и малък орел. Тук също така обитава колония от белоглави лешояди (5-8 двойки). Горските пожари през 2009, 2011 и 2020 г. са засегнали значително региона.

Южният горски комплекс на Еврос“ е жизненоважен хабитат за размножаване на грабливи птици и осигурява хранилки за черния лешояд. Районът приютява няколко приоритетни вида, включително скален орел, малък креслив орел и белошипа ветрушка.
Скалистите издатини в района са важни места за гнездене на лешояди, докато горите и околните райони поддържат видове като белочелата сврачка и големият маслинов присмехулник.

Основната човешка дейност е животновъдството (номадско през различни сезони) и лесовъдството.

Основните заплахи са деградацията на горите вследствие на интензивна паша от кози, което причинява ерозия и наводнения в долните части на долината. Предишното интензивно управление на горите с премахването на зрели горски дървета и замяната на зрели дъбови гори с иглолистни насаждения е довело до деградация на ландшафта и на местообитанията на грабливи птици и горски видове. Незаконното използване на отровни примамки както от животновъди, така и от ловци се отразява негативно на популацията на лешоядите. Съществуват планове за изграждане на язовир на река Компсатос и за инсталиране на вятърни паркове, които ще имат негативен ефект върху лешоядите, хищните птици и техните местообитания.

‘Южният горски комплекс на Еврос“ е със статут Специално защитена зона (СПЗ) в рамките на мрежата Натура 2000. Мястото е убежище за диви животни и важно място за птици, допринасящо за опазването на видовете на ниво Европейски съюз.

Клисура на река Нестос (Места) включва гористи проломи и селскостопански райони. Зоната поддържа ключови хищни видове, включително белоглави лешояди, късопръсти орли и скални соколи. Исторически тя е била дом на една от най-големите размножителни колонии на белоглави лешояди в Гърция.

Територията е критично важна за търсене на храна от хищни птици и потенциално място за размножаване на белоглавите лешояди. Тя също така приютява други важни средиземноморски видове.

Животновъдството и земеделието са основни икономически дейности, но тяхното значение намалява поради обезлюдяването на селските райони.

Животновъдството и земеделието са основни икономически дейности, но тяхното значение намалява поради обезлюдяването на селските райони.

Стенa Несту е част от мрежата Natura 2000 и е обявена за защитена зона с екологично значение и за гора с естетическа стойност

Районът на долина Филиури се намира в североизточната част на Гърция, близо до границата с България. Помашките села, разпределени в района принадлежат към община Ариана. Той  обхваща водосбора на река Филиури с дълбоки и стръмни долини.

Основната растителност се състои от маквиси средки масиви от дъбови гори, използвани за паша. Близо до границата с България се срещат букови гори с много стари дървета. Изобилието на скални разкрития сред  дълбоките долини представляват подходящи места за гнездене на грабливи птици като скален орел, сокол скитник и египетски лешояд. Освен по-големите села като Кексрос, Хлои, Рагадаи т.н., много малки селца, заобиколени от житни полета, прекъсват обширната гора, създавайки малки „оазиси“, допринасящи за значимото биоразнообразие на района.

Това е важeн район за размножаващи се и за прелетни грабливи птици, за горските видове и  за тези, свързани с храстовите съобщества. Във видовете, които са от значение се включват скалният орел, белоглавияt лешояд, царският орел, соколът скитник и черният лешояд. Цялата област е включена в територията за набавяне на храна на черните лешояди, които пътуват от Национален парк Дадя, за да ловуват в пасищата на района. Потвърдено е, че скалните разкрития на река Фиури се изполват от черния лещояд за нощуване. Също така в района се наблюдава една активна двойка Египетски лешояд. Това е важно място за размножаване и миграция на хищни птици, както и за видове, свързани с гори и храсталаци. Изобилието от скални образувания в дълбоките долини осигурява подходящи места за гнездене на застрашени видове като: египетски лешояд, орел змияр, скален орел, царски орел, белошипа ветрушка, сирийски кълвач, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка, червеногърба сврачка, градинска овесарка.

Животновъдството е основната дейност на местните общности, които живеят в традиционните помашки села. Въпреки интензивната експлоатация на горите за производство на промишлена дървесина и дърва за огрев, все още има групи от стари дъбови и букови дървета, особено в пасищата по билата на хълмовете или по недостъпните склонове и потоци.

Основните заплахи са от незаконното използване на отровни примамки за грабливи птици, строителството на пътища, обезлесяването, засиленото управление на горите, локалната прекомерна паша и незаконния лов. Планираната инфраструктура на голям брой вятърни паркове в района се очаква да повлияе на размножаващите се хищни птици и мигриращите видове, преминаващи през територията, както и на черния лешояд, който се храни и пренощува в района, и египетския лешояд, който гнезди в тази зона.