Коник

Конете Коник (equus caballos), които живеят на свобода в Източните Родопи, са възстановка на тарпана (Equus ferus ferus). Породата, реинтродуцирана в България произлиза от полски проект за възстановяване на подобни на тарпана коне. Известни са като коник, което на полски означава малък кон  известен като евразийски див кон – изчезнал подвид на дивия кон.

В миналото е бил разпространен от южна Франция и Испания до Централна Русия. Има множество пещерни рисунки на тарпани от Франция, Испания и Скандинавия, както и в южна Русия. В България палеонтолозите също са намирали кости от тарпани, което е доказателство, че в миналото България е била обитавана от тях.

Тарпанът изчезва в природата в края на 19 век, като се смята, че последната кобила умира в Украйна при опит да бъде хваната. Последният тарпан в плен умира през 1909 година в руски зоопарк.

Въпреки че европейският див кон се счита за изчезнал от началото на 20-и век, геномът му не е загубен и все още се пази у няколко типа древни, примитивни породи коне. Научните изследвания върху генетиката на конете промениха досега битуващото мнение, че дивите коне са изчезнали безвъзвратно. От 1930 година насам са правени няколко опита да се възстанови тарпанът – чрез селекция на домашни коне, които в миналото били кръстосвани с тарпани.

Тарпаните са здрави коне с много добре развито социално поведение. Живеят в социална група – стадо, – което успешно се брани от хищници като вълците, като предпазва както възрастните, така и младите екземпляри. Тарпаните са спокойни, тихи и любопитни към хората.

Цветът на козината на конете е сив до сиво-кафяв, което им позволява да се слеят с околния пейзаж. Гривата и опашката са тъмни, при някои екземпляри с по-светли кичури. Средната височина е 133–135 см, а средното тегло – 330–360 кг.

Тарпаните обитават доста разнообразни естествени местообитания, но имат предпочитания към обширни открити тревисти местности. Хранят се основно с трева, като успешно преработват храна с ниско хранително съдържание, която същевременно е богата на целулоза. Също така имат способността за кратък период от време да натрупат мазнини, които използват в моменти на ограничени хранителни ресурси. При появата на снежна покривка зиме конете разравят снега с копита в търсене на храна. В този сезон разчитат и на натрупаните през лятото запаси.

От еволюционна гледна точка конете са по-стари от преживните животни и храносмилателната им система е по-неефективна в обработването на приетата храна. Поради това те прекарват повече време в хранене – между 60–70% от  активния си период през деня.

Днес общият брой на тарпаните от този фенотип в света е около 4000, като половината от тях живеят в Холандия. Връщането на вида в Източните Родопи е една от дейностите за възстановяване на дивата природа по проекта „Новото тракийско злато“. В резултат на това в момента в района има повече от 70 животни, като от Фондация „По-диви Родопи“ и Фондация „Приятели на родопските крави“ работим за получаването на статус на диви животни за представителите на вида.  Ролята им в природата на Източните Родопи е същата като преди хиляди години – да пасат дивата растителност и да възстановяват естествените екосистеми. Дивите тарпани са известни със своята устойчивост и приспособимост към суровите условия на полуотворените ландшафти.