Черен лешояд
Единствената колония на черния лешояд на Балканите се намира в Националния парк Дадя в гръцката част на Родопите, на около 25 км от границата с България. В края на 60-те години броят на лешоядите в НП Дадя не надвишава 26 птици с 4 – 5 размножаващи се двойки. През периода 1987 – 1993 години популацията се увеличава от 6 до 20 размножаващи се двойки само в НП Дадя. В периода 1994 – 2005 популацията остава стабилна с 19 двойки (± 2), а през 2006 г. се увеличава до приблизително 28 двойки.
В България черният лешояд е бил широко разпространен в миналото, но днес се смята за непостоянен вид. Последните потвърдени данни за размножаването на вида са от 1993 г. Смята се, че тогава на територията на Студен кладенец в Източните Родопи е регистрирана последната известна двойка от вида в страната. Към настоящия момент българската част на Източните Родопи е важна част от ареала на колонията на черния лешояд в Дадя, като освен това предлага и подходящи условия за заселването на млади птици.
Биология и екология
По-едър от белоглавия лешояд. Оперението е тъмнокафяво, опашката е къса. При възрастните главата е светла, а при младите – черна. В полет има характерен „увиснал“ профил. Черният лешояд е постоянен вид. Храни се с мъртви домашни и диви бозайници. Черният лешояд търси храна по разнообразни терени, включително гори, открити пасища и голи планински склонове. Основната му храна са трупове на едри животни, но не отбягва и по-дребна мърша. Това са най-често домашни и диви бозайници и но също и костенурки. Търси храна в групи или поединично и понякога се присъединява към групи белоглави лешояди. Хранителната му територия се простира в райони с екстензивно пасищно животновъдство, ловни стопанства за едър дивеч, райони с размножаващи се вълчи двойки.
В България гнезденето на вида е слабо проучено. У нас се среща по-често в Източните Родопи, където се хранят птици от колонията в Дадя (Северна Гърция). Повечето данни за гнездене и почивка са от стари широколистни (дъбови) гори. В националния парк Дадя в Гърция черният лешояд гнезди в стара иглолистна гора, предимно на черен и на средиземноморски бор. Обикновено строи гнездото си сам, като го разполага на върха на короната на дървото. Птиците си избират скала или голямо дърво, откъдето наблюдават целия район. Видът е изключително чувствителен към присъствие на хора или други форми на безпокойство в радиус около 400 м около гнездото. Птиците се придържат към него през по-голямата част от годината, като го посещават по-рядко през октомври и ноември.
Женските снасят едно яйце си през периода декември – януари в зависимост от сезонните климатични особености. Младите птици се излюпват през февруари – март и не напускат гнездото до края на юли или август. Те остават с родителите си и живеят в семейства, докато достигнат полова зрялост –около шестата си година. Гнезди в рехави колонии.
Видът не е типичен мигрант. Описваните придвижвания на отделни индивиди са по-скоро скитане. Наблюдаваната хранителна миграция на птици от националния парк Дадя – Гърция в Източните Родопи към България е с най-висока интензивност в периода май – септември.