Белоглав лешояд

В началото на 20-и век белоглавият лешояд е бил многоброен и широко разпространен в България. Въпреки това в рамките на съвсем кратък период от едва няколко десетилетия до средата на века видът постепенно намалява и почти изчезва от страната. Това се дължи предимно на тровенето и умишленото преследване. Между 1960 г. и 1970 г. изчезват последните известни гнездови колонии на белоглавия лешояд, а с тях – и видът, според някои автори.

Днес броят на белоглавите лешояди по долината на река Арда продължава да расте. 245 лешояда от различни възрасти бяха преброени в Източни Родопи по време на традиционния мониторинг на нощувките на белоглавите лешояди на Балканите в края на 2020-та година, което дава надежда за създаването на стабилна популация в България.

Биология и екология

Цветът на белоглавият лешояд варира от пясъчен на до тъмно кафяв, с бела глава, врат и яка.Крилата са дълги и широки, с много дълги „пръсти“. Първостепенните махови и опашнитепера са тъмно кафяви до черни. Младите птици имат кафява яка и са по-тъмни на цвят.

Белоглавият лешояд се храни предимно с по-меките части на мъртвите животни, мускулите и вътрешните органи. Дългият му врат му позволява лесно да стигне да вътрешните части на трупа. Белоглавите лешояди са доста по-социални в сравнение с някои други видове лешояди. Те търсят храна в групи и да се размножават в колонии по стръмни скали.

Видът предпочита обширни открити пространства в широк спектър от местообитания, вариращи от планински територии до полу-пустиня, от морското равнище до около 3 000 м. Храни се почти изключително с мърша – основно трупове на едри бозайници. Гнездото обикновено е изградено върху скали, скални венци със защитени первази или малки пещери.

Белоглавите лешояди са постоянен вид. Двойките започват брачните си игри в средата на декември, като подготвят гнездото през януари. В зависимост от климата в конкретния сезон, през периода декември – март женската снася яйце, което мъти около 52 – 57 дни. Гнездата са групирани в колонии и рядко самостоятелно. При търсене на храна образува групи, които могат да покриват големи разстояния. Младите достигат полова зрялост през петата си година.

Лешоядите са постоянен и скитащ вид, с по – изразена склонност към скитане при младите. Те скитат до около петата си година, когато птиците достигат полова зрялост. През това време те могат да мигрират на големи разстояния. Някои птици са прелетни, зимуват в Африка. Птиците разчитат основно на реещ полет и е доказано, че могат да достигнат височина от 10,000 м. По време на миграция тези птици могат да преминат през територии с неблагоприятни условия и заплахи. Липсата на колония или други опитни птици може да застраши допълнително младите птици през първите няколко години. Близо 70% от тях умират още в тази ранна фаза на живота си.