Представяме Кристина Бранкованова и Енчо Енев от мед „Дива Гора“, които са първите производители от района на Източни Родопи, с които ние от Фондация „По-диви Родопи“ си партнираме. Една от ключовите цели на това партньорство е да насърчи повече сътрудничество с местния бизнес, създавайки силна мрежа, посветена на устойчивото развитие и принципите на кръговата икономика. Фондация „По-диви Родопи“ се ангажира да работи с местни предприемачи за насърчаване на практики, които защитават и подобряват естествения пейзаж, като същевременно стимулират икономическия растеж.
Можете ли да ни разкажете за вас и вашето приключение свързано с производството на мед? Какво Ви вдъхнови да поемете по този път?
Пчели започнахме да отглеждаме през 2004 година. По това време се занимавахме с изработка и поддръжка на уебсайтове. Той беше завършил информатика, аз отговарях за графичния дизайн. Енчо започна с един кошер (който беше останал от дядо му, забравен в една плевня) в родното си село Босилковци, първоначално като хоби. Местен възрастен пчелар го въведе в занаята…В последствие кошерите станаха 3, после 33 и т.н. Първият пчелин беше извън селото, до язовира, пашата беше акация, рапица, слънчоглед… По време на кризата през 2007-2008 работата с уеб4сайтовете намаля и фокусът се измести към пчеларството. Аз продължих да работя като графичен дизайнер.
Малко след това към Енчо се присъедини и брат му Добромир, с когото и до днес заедно отглеждат пчелите. С течение на времето стопанството се разрасна значително, имаше и назначени работници, добивите бяха високи, а всичкият мед се продаваше на едро. За съжаление, обработваемите площи с технически култури ставаха все по-големи, а земеделските практики все по-агресивни. Пашата започна да намалява, добивите също, а промените в климата и пръсканията с пестициди се превръщаха във все по-голям проблем. Беше ясно, че трябва да се вземат мерки, назря моментът за преместване на по-добро място.
Как започна всичко?
Първоначално планът беше да се заселят пчелите в района на Еленския Балкан (тъй като нашето семейство живее във Велико Търново). Колега на Енчо от Ивайловрадския регион го запознава с района, където пчеларство, завежда го и на разходка из горите по границата, където принципно не са гледани пчели. Той взе рискованото и авантюристично решение да премести пчелите там, въпреки че нямахме много яснота относно пашата там и начина на отглеждане в района.
С какви предизвикателства се сблъсквате като производител на мед и как ги преодолявате?
Отглеждането на пчелите в гората, по-конкретно Източните Родопи, се оказа доста предизвикателно. Коренно различният климат (със средиземноморско влияние), флора и фауна правят пчеларството там доста трудно и на моменти екстремно. Сезонът започва по-рано, през лятото жегите са непоносими, а районът изобилства от змии (някои са отровни), стършели и др. Повечето от пчелините са разположени на труднодостъпни места, където се стига само с високопроходим автомобил.
Как осигурявате устойчиви практики в производство на мед, особено в дивата природа?
С цел да се осигурят устойчиви практики (каквото винаги е било пчеларството от векове), пчелините са повече, но с малък брой кошери (40-50). По този начин колониите на медоносната пчела са равномерно разпръснати, без да застрашават с изместване популациите на дивите опрашители. Така всичко е много по-трудоемко и времеемко, свързано с повече разходи отколкото при пчеларството в полето, където до един блок слънчоглед например, могат да се разположат 100-200 кошера на едно място.
Какво прави вашия мед уникален в сравнение с конвенционалния мед? Има ли някакви специфични характеристики или вкусове, които го отличават?
Медът, който добиваме в Източните Родопи е много различен от конвенционалния. Той е т.нар. горски мед, изцяло от диворастящи видове. Пчелините са разположени в погранични горски райони от мрежата на Натура 2000, по поречието на Бяла река и Луда река. Флората е изключително разнообразна, с наличието на защитени и ендемични видове, има и дъбови гори, което обуславя добива на манов мед. За разлика от монофлорните медове (рапица, слънчоглед, липа и др.), горският полифлорен мед има изключително богат вкус и аромат – той съчетава нектар от мащерка, акация, детелина, цвят къпина, драка и много други. В средата на сезона към всичко това се добавя и мана от дъб, а в края се добива чист манов мед. В благодатни години, имаме наличен три вида мед – мед от горски билки, горски билки и мана от дъб и манов. Създадохме сами свой бранд, който кръстихме „Дива гора“, като лого, етикети, реклама – всичко е наше дело . Меда предлагаме директно, по интернет, по фермерски пазари, в някои магазини за здравословни храни.
Как се ангажирате с местните общности във вашите дейности по производство на мед и какво въздействие виждате върху тях?
Нашата цел е да предлагаме на крайния клиент продукт, който не е преминал обработка и с минимална човешка намеса в процеса (само при извличането му). Медът „Дива гора“ е суров мед – непреработен, незагряван, със запазени в него полезни вещества: ензими, витамини, полени. Най-важното, което е пряко следствие от избора на район, в него няма пестициди, олово и други вредни съставки, които няма как да бъдат избягнати в районите с интензивно конвенционално земеделие. За разлика от преди, сега добивите не са толкова високи, защото тук водещ фактор е чистотата и качеството. За щастие все повече хора търсят и ценят чистата храна, вече не само цената на даден продукт е определяща, а и неговата добавена стойност.
Източните Родопи несъмнено са интересно място – докато обикаляме пчелините много често срещаме диви животни: костенурки, змии, зайци, сърни, диви прасета, чакали и др., докато работим, над нас се вият орли. Берем си също разнообразни билки и гъби. Понякога се е случвало диви животни да нанасят щети по пчелините…предимно билки, засега не са ни посещавали мечки. Имаше и случай, когато след особено интензивни валежи, едната река преля и отнесе цял пчелин, кошерите от който в последствие намерихме доста далеч, някои бяха по дърветата на височина над два метра.
По какви начини си представяте сътрудничеството с Фондация “По-диви Родопи” за насърчаване на усилията за опазване и биоразнообразието в региона?
Когато научихме за дейността на „По-диви Родопи“, решихме, че най-естественото нещо би било да си сътрудничим, тъй като за нас е от особена важност опазването на природата в региона от човешката дейност. Това всъщност е нещото, благодарение на което ние практикуваме пчеларството по начина, който осигурява максимално чист и полезен краен продукт. Смятаме, че популяризирането на региона за туризъм трябва да върви ръка за ръка със защитата на флората и фауната и да се избегне комерсиализирането и грубата експлоатация.
Каква роля смятате, че производството на див мед играе в подкрепа на инициативите за възстановяване на дивата природа?
Надяваме се, с дейността си да дадем пример, че е възможно човек да изкарва прехраната си в симбиоза с околната среда, винаги сме отворени за сътрудничество с местни производители, които споделят нашите принципи. Надяваме се, с общи усилия да запазим богатствата на региона и да го развиваме по един устойчив начин, без да се допуска експлоатацията и разрушаването на екосистемата. Често участваме на пазари, изложения и фестивали (в страната и понякога в чужбина), където разказваме на хората за съкровищата на източните Родопи, така че ще се възползваме от възможността да ги запознаем и с дейността на „По-диви Родопи“ . Разбира се, при нужда ще се отзоваваме и на терен, за да помагаме с каквото е нужно за дейностите свързани с животните. С радост ще се включваме когато е възможно в различни инициативи, включително с осигуряване на наши продукти.
В момента продуктите на „Дива Гора“ могат да бъдат поръчани от фейсбук страницата им и да бъдат намерени в магазините на ZOYA Organic, Природозащитен център Източни Родопи Маджарово и хотелски комплекс Букор Щепи.