Цели на проекта:

• Повишаване на познанията за заплахите и факторите, влияещи върху смъртността
• Ограничаване на безпокойството, отравянето (включително с олово) и прякото преследване на черния и белоглавия лешояди
• Увеличаване на хранителната база на лешоядите
• Намаляване на риска от смъртност от електропреносната мрежа при черния и белоглавия лешояди
• Увеличаване на подкрепата за опазването на видовете от местните общности
• Насърчаване на местни бизнеси, свързани с лешояди и диви животни
• Повишаване на осведомеността и обществената подкрепа за опазването на лешоядите
• Сътрудничество и работа в мрежа с други природозащитни организации

Как ще постигнем това:

• Проучване на гнездовите територии на черния и белоглавия лешояд в Родопите и търсене на размножаващи се двойки извън известните колонии
• Проучване на предвижванията, скитането местата за временно пребиваване, миграционните пътища и местата за зимуване
• Проучване на здравния статус на едрите видове лешояди
• Идентифициране и планиране на възможности за развиване на бизнес, свързан с лешоядите
• Обучаване на екип с кучета за борба с отровите и откриване на загинали лешояди
• Подкрепа на местни бизнеси, свързани с наблюдение на лешоядите (включително изграждане на професионални укрития)
• Ограничаване на смъртността от токови удари
• Насърчаване на използването на безоловни куршуми сред ловците
• Разработване на детска образователна програма за повишаване на осведомеността на младите хора за целевите видове

Black vulture

Единствената колония на черния лешояд на Балканите се намира в Националния парк Дадя в гръцката част на Родопите, на около 25 км от границата с България. В края на 60-те години броят на лешоядите в НП Дадя не надвишава 26 птици с 4 – 5 размножаващи се двойки. През периода 1987 – 1993 години популацията се увеличава от 6 до 20 размножаващи се двойки само в НП Дадя. В периода 1994 – 2005 популацията остава стабилна с 19 двойки (± 2), а през 2006 г. се увеличава до приблизително 28 двойки.

В България черният лешояд е бил широко разпространен в миналото, но днес се смята за непостоянен вид. Последните потвърдени данни за размножаването на вида са от 1993 г. Смята се, че тогава на територията на Студен кладенец в Източните Родопи е регистрирана последната известна двойка от вида в страната. Към настоящия момент българската част на Източните Родопи е важна част от ареала на колонията на черния лешояд в Дадя, като освен това предлага и подходящи условия за заселването на млади птици.

Прочетете още

Белоглав лешояд

В началото на 20-и век белоглавият лешояд е бил многоброен и широко разпространен в България. Въпреки това в рамките на съвсем кратък период от едва няколко десетилетия до средата на века видът постепенно намалява и почти изчезва от страната. Това се дължи предимно на тровенето и умишленото преследване. Между 1960 г. и 1970 г. изчезват последните известни гнездови колонии на белоглавия лешояд, а с тях – и видът, според някои автори.

В Гърция белоглавият лешояд бил сред най-често срещаните видове лешояди в миналото. През 80-те години популацията се оценява на 400-450 гнездящи двойки, 200 от които обитавали о-в Крит. Докато на Крит популацията на вида е стабилна или се увеличава, в континентална Гърция популацията му се срива. След 1990 г. изчезват 13 – 15 колонии. Регистрирано е и намаляване на някогашния ареал на разпространение с най-малко 60% – най-вече заради практиката на тровене. В днешно време са оцелели само около 20 – 30 двойки в пет малки колонии в западна и североизточна континентална Гърция, като популацията на вида продължава да намалява. Територията, която обхваща проектът в Гърция (Родопите и предпланинските райони в провинция Еврос), включва най-важните находища за белоглавия лешояд в континентална Гърция, където са съсредоточени 10 – 15 двойки.

Прочетете още